Лари Нивън - Дар от Земята

Въздухът в шлема имаше неприятен метален привкус. Мат смръщи нос. Всеки друг на негово място щеше да се задоволи само с едно бягство от Болницата. Кой, освен „късметлията“ Мат Келер би предприел втори опит…

Някъде отдалеч взе да се надига приглушен тътен, който постепенно премина в рев. „Сега пък какво са намислили?“ — запита се той и вдигна пистолета.

Корабът се разтърси — веднъж, още веднъж. Мат откри, че подскача вътре в тесния бокс като гумена топка. „А аз си мислех, че този кучи син блъфира!“ Разпери ръце и крака, заклещи се в стените и успя да спре търкалящия се пистолет секунда, преди да излети навън.

Корабът подскочи рязко и изведнъж една от стените на стаята се сгромоляса навън. Мат почувства остра болка в скулата. Ревът се усили и стана нетърпим.

— Прекалено близо сме — каза Парлет.

Седнал на мястото на шофьора, Худ завъртя глава.

— Мисля, че сме достатъчно близко, за да можем да издаваме заповеди — възрази той.

— Глупости. Вие просто се боите да не ви обявят за страхливец. Отдръпнете се назад, казвам ви. Нека моите хора да се бият — те знаят какво да правят. Нали затова тренираха.

Худ сви рамене и намали скоростта. И без това колата им беше някъде към опашката на въздушното ято. На фона на звездната нощ се виждаха цял рояк червени габаритни светлини и във всяка машина седяха поне двама горди представители на Парлетовия род — шофьор и мерач.

Надвиснал като лешояд над радиостанцията в колата, Парлет внезапно изкрещя:

— Ей, тихо! Улових Дейдра Лосен! Слушай, Дейдра, положението е критично…

Всички останали — Хари Кейн, Лидия Хенкък, Джей Худ — млъкнаха, оставяйки на Парлет да говори.

Бяха му нужни няколко минути, но накрая той се облегна в креслото и се усмихна с хищните си, бели зъби.

— Постигнах своето. Тя ще предаде обвиненията ни по интеркома. А след това изпълнителите ще започнат да се трепят помежду си.

— Хич няма да ви е лесно, ако поискат да докажете обвиненията си — предупреди го Хари Кейн.

— Ни най-малко. Като му дойде времето ще мога да убедя дори самия Кастро, че е виновен в държавна измяна, злоупотреба със служебното положение и ако е необходимо дори в съпружеска изневяра. При условие че… — той направи пауза за по-голям ефект. — При условие, че овладеем Болницата. Падне ли ни в ръцете, те ще повярват във всичко. Защото тогава ще говоря само аз. Според буквата на закона аз управлявам Болницата, при това още от онези далечни времена, когато Кастро е бил колкото Худ. На ръст, искам да кажа. Не се смятам за чак толкова уникален. Ако не бях аз, на мое място сега щеше да е някой друг член на екипажа. Бедата е, че в действителност тази Болница принадлежи на Кастро и сега аз трябва да му я отнема. Всеки, който иска да завземе властта на Планетата Ягледай, първо трябва да си осигури контрол над Болницата — това е горчивата истина. Да видим какво ще се получи.

— Погледнете напред.

— Полицейски коли. Не са много.

— Летят в плътна формация. Виж, тук подготовката ни куца. Никой не ни е учил на въздушен бой.

— Защо?

— Не сме очаквали, че ще воюваме във въздуха. Готвехме се за сухопътен щурм на Болницата. Поради тази причина…

— В името на Мъгливите Демони, това пък сега какво е?

Парлет бе приведен напред, вкопчил нееднаквите си ръце в таблото. Той не отговори. Хари го разтърси за рамото.

— Какво е това? Изглежда едното крило на Болницата е обхванато от пламъци.

Парлет сякаш се беше вцепенил от изненада.

А след това цял един блок от далечния край на Болницата се отдели от централната сграда и бавно започна да се издига нагоре. От основата му изригваха оранжеви пламъци.

— Това е „Планк“ — промълви Милард Парлет. — Вдига се на стартовите си двигатели.

Поли седеше в най-горното ляво кресло. Стараеше се да манипулира невероятно внимателно с приборите за управление, но въпреки това ръчките се придвижваха с къси подскачания. Вероятно отвътре контролните механизми бяха покрити с плътен слой ръжда, която сега се отлепваше и задръстваше процепите.

Най-сетне температурата в реактора започна да расте.

Поли провери водните клапани.

Всичко изглеждаше така, сякаш някога, много отдавна, някой бе оставил бавнохода в състояние на пълна готовност за неочаквано и бързо излитане. Сигурно е било през първите години от съществуването на колонията, когато все още не са били напълно уверени, че планетата е подходяща за обитаване. А след това са забравили за нуждата от предпазливост.