Лари Нивън: Дар от Земята

„Не сваляй очи от мен — продължаваше да нашепва мислено Мат. — Ти ме харесваш, нали? Точно така. Продължавай да гледаш.“

Тя пристъпи бавно напред.

Мат отслаби контрола. Момичето направи още една крачка и изведнъж лицето й се изкриви от ужас. Тя се обърна и избяга от стаята, преследвана от кънтящия смях на Мат.

Неблагоприятна мутация ли?

Може би не съвсем.

Корабът на Външните приличаше на играчка за елха — топка със сърмени пръстени, преплитащи се и кръстосващи се един друг от всички страни, без да се докосват никъде. Диаметърът му беше колкото на Ню Йорк, с почти същия брой население, но населен от същества, наподобяващи черни възлести камшици със задебелени дръжки.

Изнесеният на мили отпред с помощта на закрепващи въжета термоядрен двигател озаряваше корпуса на кораба с мътна светлина. Грамадните товарни хангари си разменяха изострени от вакуума сенки, а в граничната линия между светлината и сянката се помещаваше екипажът. Те лежаха с глави на светло, а разперените им опашки се криеха в сянката, изсмуквайки енергия с помощта на термоелектрически вериги. Ядреното излъчване се процеждаше без никаква вреда през телата им. Времето течеше бавно, лениво.

Малко са нещата, с които можеш да се занимаваш в междузвездното пространство.

Но ето, че курсът им беше пресечен от синкав актиничен пламък, разхвърлящ наоколо с небрежна разточителност високо енергетични частици и електромагнитно поле.

След секунди обектът се изгуби от погледа, дори за свръхчувствителните очи на Външните. Но не и за корабните уреди. След час Външните засякоха неговото положение, скорост, маса, устройство и тяга. Той беше механичен, конструиран от метал, движеше се с помощта на термоядрен реактор и поглъщаше междузвездния водород. Не съвсем примитивно устройство, но почти…

Създадено от потенциални клиенти.

Външните кръстосваха с корабите си всички разклонения на галактиката, използвайки за движение какво ли не — от фотонни „платноходи“ до нереактивни безинерционни двигатели, но винаги пътуваха в Айнщайновото пространство. Хипердвигателят беше прекалено недодялан. Външните никога не използваха хипердвигатели.

Другите разумни същества не смятаха така. Те не обичаха да си губят времето в космоса, където биха могли да се наслаждават на пътешествието, да зяпат наоколо и да се мотаят, а вместо това го пронизваха набързо с хипердвигатели като „Сляпото петно“. Стотици пъти най-различни чужди раси бяха купували тайната на този двигател от преминаващи наблизо Външни.

Търговският кораб направи изящна маневра и сви към Процион и човешката колония на Успех, следвайки рамробот 144. Без никакъв шанс да го догони, не и при обичайната тяга 0.1 g . Няма закъде да се бърза. Време има в изобилие…

Върху две искри от термоядрена светлина към Успех приближаваше новата индустриална революция.

Larry Niven

A Gift from Earth, 1968

Издание:

Лари Нивън. Дар от Земята

Американска, първо издание

Преводач: Юлиян Стойнов

редактор: Катя Петрова

Оформление на корицата и предпечатна подготовка: КАМЕЯ

Формат: 54×84/16

Печатни коли: 14

Печат: „Светлина“ ЕАД — Ямбол

ИК „КАМЕЯ“ — 1997 г.

ISBN 954–8340–31–3

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36114

Последна корекция: 25 януари 2016 в 09:27

машина за първична преработка на суровия памук — Б.пр.

шумерски цар, герой от шумерските и вавилонски епоси — Б.пр.

легендарен дървосекач от епохата на Американската колонизация — Б.пр.