Лари Нивън - Дар от Земята

— Продължавай.

Мат облиза пресъхналите си устни. Хари Кейн няма да хареса идеята му, а Кейн е опасен враг.

— Синовете на Земята не бива да извършват убийства без моето съгласие, а аз няма да го дам, докато не бъда убеден, че убийството е единственото възможно решение. За да бъде взето това решение трябва да знам всичко, винаги. И още. Ако някога реша, че някой от вас се опитва да ме измами, аз ще го убия. Защото укриването на информация от мен също е равносилно на убийство.

— Келер, защо смяташ, че си в състояние да се справиш с подобна власт? — попита безстрастно Хари, сякаш се интересуваше за времето.

— Поне искам да опитам. Тази сила е моя .

— Мисля, че е съвсем справедливо — Хари стана. — Утре един от нас ще дойде тук с пълния текст на Новите закони, върху които работи Парлет. Ако в последствие решим да внесем промени, ще те информираме.

— Гледайте да е предварително.

Кейн се поколеба, сетне кимна. А после всички си тръгнаха.

Милард Парлет въздъхна и изключи приемника.

„Невидим убиец“? Странен израз за практичен човек като Хари Кейн. Какво ли е имал пред вид?

Каквото и да е, в края на краищата Хари Кейн ще му го разкрие сам.

Друго обаче е по-важното. Сега Кейн държи Милард Парлет в ръцете си. Следователно действията му са предсказуеми. Ето кое е важното. Каквото и да стане, колонистите разполагат с последно и сигурно средство за да избегнат гражданската война.

А Милард Парлет може да се съсредоточи върху човека, който чака отвън. Изпълнението е избрало един от своите за да представи всички оплаквания. И сега този човек сигурно кипи от гняв, задето са го накарали да чака толкова дълго. Парлет включи интеркома.

— Мис Лосен, кажете му да влезе.

— Разбрано.

— Почакайте. Как казвате му беше името?

— Халей Фокс. Лейтенант.

— Благодаря. Бъдете така добра, поискайте от Гама, Делта и Йота сведения за Мат Келер.

— Ще бъде изпълнено, прародителю мой.

Мъгливи демони! И как Кастро се е оправял с тая жена? На устните на Парлет плъзна усмивка. Защо не? Той ще наглежда Съвета на Изпълнението, а Хари Кейн ще се погрижи за останалото. Току-що невидимият убиец бе свалил от гърба му половината от тежестта.

— Това ще е странно равновесие на силите — отбеляза Хари Кейн. — Зад Парлет стои цялото оръжие на планетата, освен това, което сглобяваме в тайната работилница. Зад него са медицинските и енергетичните ресурси и голяма част от капиталите. А ние какво имаме? Мат Келер.

— Добре че поне него имаме — подхвърли Лени.

Край тях по коридора премина със забързана походка червенокоса девойка в сияеща рокля. Аристократка, вероятно дошла да навести някой роднина. Докато ги подминаваше двамата по навик млъкнаха. Хари Кейн се ухили след нея, забавлявайки се от поразения й вид и начина, по който ускори крачка. Съвсем скоро те всички ще трябва да привикнат с тази гледка — свободно разхождащи се из Болницата колонисти.

— Важното е, че му надвихме — заговори Джей Худ. — Или той ни надви, а? Представяте ли си какво ще кажат историците? Ако въобще някога узнаят за това.

Мат лежеше по гръб и разглеждаше тавана.

Решението, което взе, е правилно. Вече не се съмняваше в това. След като владее сила, все някъде трябва да й намери приложение.

Или да й намерят други.

Неблагоприятните мутации обикновено пречат на организма да оцелее достатъчно дълго, за да създаде потомство. Единствената му надежда да има деца е като потисне напълно своя „късмет“ — поне в личния живот. Невидимият не би стигнал далеч в едно цивилизовано общество.

Някой влезе. Очите на Мат се завъртяха чевръсто, привлечени от ярките цветове на роклята й.

— Моля за извинение — каза девойката и се обърна за да излезе. Беше висока, стройна и привлекателна — с тъмночервени коси, накъдрени в невъобразими вихри. За такава рокля не можеше да мечтае нито една жена на Делта — едновременно свободна и достатъчно тясна, за да не скрива формите. Платът просто сияеше. Необичайно миловидното й лице с разширени ноздри и широки скули издаваше в нея чистокръвната аристократка.

— Почакайте — помоли я Мат.

Тя се извърна удивено — не толкова от думите, колкото от колонисткия му акцент. Сетне изправи рамене, вдигна гордо брадичка, а устните й се превърнаха в тънка линия. Мат се изчерви.

Но още преди девойката да му обърне гръб той произнесе мислено:

„Погледни ме.“

Тя не се обърна. Брадичката й се отпусна, а лицето й придоби нежен и замислен израз.