Лари Нивън - Дар от Земята

— Мисля, че да. Но това ще реши Парлет. — Личното й отношение към Мат бе забавно със своята очевидна непоследователност. Тя ту разговаряше с него като с доверено лице, ту като с непослушен пациент. — Защо не попитате за това своите приятели?

Същата вечер окачиха над леглото му апарат за електросън.

— Защо не го направихте по-рано? — попита Мат един от лаборантите. — Трябва да е по-безопасно от таблетките.

— Помисли сам — сопна се лаборантът. — Досега преобладаващата част от пациентите тук са били екипарии. Да не мислиш, че някой от тях ще допусне да му поставят машинка, взета от вивариума?

— Наранена гордост, а?

— Нали ти казах? Те са екипарии!

В слушалката на апарата бе монтирано подслушващо устройство.

За Парлет Мат се оказа част от бумащината. Едно от досиетата, струпани върху бюрото в бившия кабинет на Исус Пиегро бе изцяло посветено на него.

Парлет беше прегледал това досие заедно с много други. Сега вече знаеше, че най-голямата заплаха срещу неговите „Нови закони“ би било отстъпничеството на Синовете на Земята. Само те, с техния предполагаем авторитет сред колонистите, биха могли да превърнат законите в действие и само те не се подчиняваха пред авторитета на Парлет.

Досието на Мат Келер се отличаваше със своята оскъдност. Дори липсваха сведения за постъпване в редовете на бунтовниците. Съдейки по бележките на Исус Пиетро той смяташе, че именно Мат е освободил затворниците от вивариума. При второто си проникване в Болницата Келер беше пострадал сериозно. Вероятно той носеше частична вина и за катастрофата на „Планк“. Може би имаше някаква връзка и със символа „Кървящо сърце“. Много активен бунтовник. Мат Келер.

На всичко отгоре и този необясним интерес на Хари Кейн към него.

Първият мимолетен порив на Парлет бе да го остави да умре от раните си. Келер беше причина за твърде много сериозни неприятности. Например библиотеката на „Планк“, която никога нямаше да възстановят. Но доверието на Хари Кейн се оказа далеч по-съществено.

В четвъртък доктор Бенет му изпрати доклад, че Келер очаква посетители. Поставянето на миниатюрно микрофонче в апарата за електросън не бе нищо повече, от най-обикновена мярка за предпазливост. Милард Парлет си отбеляза да не пропусне предстоящия разговор — в събота през деня — и забрави поне временно за този проблем.

Когато Худ завърши разказа си Мат се усмихна и каза:

— Нали ви казвах, че това са били мънички сърца и черни дробове.

Останалите не реагираха на думите му. И четиримата продължаваха да гледат втренчено Мат, като съдии, обкръжили болничното легло.

Веднага щом влязоха, Мат си помисли, дали няма да ги откарат още сега в органната банка. Изглеждаха толкова сериозни и дори се движеха със странни отмерени движения, като че репетираха.

Худ беше говорил близо половин час, прекъсван понякога от Хари Кейн и без каквито и да било коментари от страна на Лени и Лидия Хенкък. Държаха се според предварително уговорения план. „Първи ще говориш ти, Джей, ще му изложиш всичко много внимателно. След това…“ Добре че поне новините, които носеха, бяха хубави.

— Навъсени сте, като че са ви потънали гемиите — реши да ги поразбута Мат. — Какво сте увесили носове? Всичко разцъфва. Ще живеем вечно. Край на набезите. Край на органната банка. Можем дори да си построим дървени къщи — стига да пожелаем. Дойде златният век.

Хари Кейн реши, че е настъпил неговият момент.

— А какво пречи Парлет да наруши всички свои прибързани обещания?

Мат все още не можеше да разбере какво го засяга това.

— Мислиш ли, че е способен на подобна постъпка?

— Келер, гледай на нещата от логичната им страна. В момента Парлет е приел функциите на Кастро. Той е Глава. Управлява Изпълнението.

— Нали точно това искаше?

— Да — кимна Кейн. — Исках той да получи цялата власт, защото е единственият сред тях, способен да прокара Новите закони. Стига да го иска. Но нека за миг да погледнем отстрани и да преценим колко и каква власт е получил. Той управлява Изпълнението — Кейн започна да свива един по един пръсти. — Обучил е своя клан да борави с ловно огнестрелно оръжие. По такъв начин под негово разпореждане са по-голямата част от оръжейните запаси на Платото. За Съвета няма смисъл да говорим — върти го на малкия си пръст. Още малко и можем да го обявим за първия император на Планината Ягледай!

— Но вие можете да го спрете. Ти самият каза, че сте способни да вдигнете срещу него всички колонисти, стига само да решите.