Лари Нивън: Дар от Земята

Кейн поклати отрицателно глава.

— Точно това не бива да правим. Разбира се, заплахата е хубаво нещо, особено след това, което вече направихме с Изпълнението. Но ние също като Парлет не желаем кръвопролитие. Не, нужно е нещо друго, за да намерим общ език.

Четири сериозни физиономии очакваха отговора. Каква беше тази пиеска, по дяволите?

— Е, добре — каза Мат. — Ти измисли проблема, сега ти му намери и решение.

— Необходим ни е невидим убиец.

Мат се поизправи и втренчи поглед в Хари Кейн над гипсирания си крак. Не, Кейн не се шегуваше. Изтощен от усилие Мат се отпусна на възглавницата.

Лени побърза да сложи ръка на рамото му.

— Мат, това е единственият изход. Идеалното решение. Колкото и могъщ управник да стане Милард Парлет, нищо не може да го защити от теб.

— Или това, или гражданска война — добави Кейн.

— Вече не се съмнявам, че говорите напълно сериозно — произнесе напрегнато Мат. — Затова пък започвам да се съмнявам в здравия ви разсъдък. Ама вие какво, приличам ли ви на убиец? Аз не съм убивал никога! И нямам намерение да го правя.

— Но през изминалата седмица се показа като истински боец.

— Какво… това беше парализиращо оръжие! Ударих един-двама по мутрите. Да не мислите, че това е достатъчно?

— Разбери — поде успокояващо Худ, — ние нямаме намерение да те използваме като такъв. Нищо повече от заплаха. Ти ще си една от опорите за постигане равновесие на силите между Синовете на Земята и Милард Парлет.

— Аз съм миньор — отвърна Мат и махна развълнувано с бинтованата си ръка. — Рудокопач. Използвам специални червеи за добив на метал. Моите шефове продават рудата и купуват червеи и храна за тях, а ако им провърви, печелят достатъчно, за да платят и на мен. Почакайте малко. Обсъдихте ли с Парлет тази идея?

— Не, разбира се. Няма да узнае за нея, ако не се съгласиш.

— Мъгливи Демони, на това и се надявах. Ако Парлет научи, че съм опасен за него, изпята ми е песента… Искам да ме прехвърлите на Делта, преди да го информирате. Ех, де да можех да съм на Земята…

— Значи си съгласен?

— Не, Кейн! За нищо на света! Вие какво, не разбирате ли, че аз имам роднини? Ами ако Парлет ги вземе за заложници?

— Двама родители и сестра — уточни Худ. — Живеят на Йота.

— Не се тревожи, Мат — успокои го Лени. — Ние ще ги пазим. Ще бъдат извън всякаква опасност.

Кейн кимна.

— Ако дори само косъм падне от главата ти, или някой посегне на родителите ти, ще обявя тотална война. Бъди сигурен, че ще го обясня и на Парлет, за да е наясно какво го очаква.

Мат съвсем сериозно обмисляше идеята да повика доктор Бенет. Не, едва ли ще помогне. Дори и да ги изгони, те ще дойдат по-късно.

А Мат Келер е само един проснат по гръб нещастник. Не може да се премести с повече от три инча без да извика от болка. Четири инча са непостижимо разстояние. Не му остава друго, освен да ги слуша.

— Сериозно ли го мислите? И защо чакахте толкова дълго, преди да ми го кажете?

Джей Худ пристъпи напред.

— Исках и аз да присъствам на разговора. А днес имам почивен ден.

— Отново ли преподаваш?

— Това е достойна професия — да преподаваш история в момента, когато сам я твориш. — Зад привидно суховатия глас се долавяше нескрита гордост. Джей Худ се намираше в стихията си. Странно, но Мат никога не бе долавял размера на неговото самолюбие.

— Ти ме забърка в това — изръмжа той.

— Извинявай. Искрени извинения. Повярвай ми, Мат, бях те набелязал за най-обикновен новобранец. — Когато Мат не отговори той продължи: — Но ти си ни необходим. Ще ти докажа колко много. Ти умираше…

— Почакай, Джей.

— Той има право да знае, Лени. Мат, тези твои счупени ребра бяха разкъсали белия дроб и диафрагмата. Хари убеди Парлет…

— МЛЪКВАЙ, Джей!

— Всичко е наред, Лени — в гласа му се долавяше болка.

— Мат, не искахме да ти казваме. Честна дума, не искахме.

Плътта на някой мъртвец бе станала част от него — завинаги. Беше оживяла отново в гърдите му — причудливо, непълно завръщане към живот.

— Добре, Лени — предаде се Мат. — Ти какво мислиш за всичко това?

Лени сведе глава, сетне го погледна в очите.

— Изборът е твой, Мат. Ако не си с нас, друга възможност не ни остава. — Тя млъкна, но изведнъж продължи устремно. — Слушай, Мат, не бива да правиш от мухата слон. Ние не искаме още сега да се втурнеш и да убиеш някого. Дори няма да имаме нищо против, ако се върнеш при твоите жадни за руда червеи. Ако зависеше от нас, можеше да си останеш при тях до края на живота, с малък допълнителен доход…