Лари Нивън - Дар от Земята

Едновременно с това той се занимаваше с четирите политически блока на Платото.

Съветът на екипажа преди бе изцяло подчинен на Парлет. С известно търпение, късмет и вяра в успеха би могъл отново да ги поведе.

Екипажът като цяло бе свикнал да се подчинява на Съвета. Но бунтът на колонистите при сегашното отслабено и деморализирано Изпълнение можеше да предизвика всеобща паника и тогава Съветът щеше да изгуби своето значение.

Синовете на Земята се вслушваха във волята на Хари Кейн. Но Кейн бе неуправляем от гледна точка на Парлет и той съвсем не беше склонен да му се доверява.

Преобладаващата част от колонистите нямаха нищо общо с бунтовниците и такива щяха да си останат, ако не се намеси Кейн. Но Синовете на Земята имаха важно преимущество — те владееха тайната на рамробота и всеки момент биха могли да ги вдигнат на бунт. Ще чака ли Хари Кейн създаването на Новите закони?

Четири политически блока и освен това Изпълнението. Да си Глава — това значи да вникваш в невероятната бъркотия от дребни на първи поглед детайли, незначителни жалби, присъди, бумащина, интригантство — с други думи една безкрайна джунгла, в която лесно можеш да се заблудиш, дори без да го осъзнаеш, докато армията на колонистите не се вдигне на щурм срещу Болницата.

Направо беше чудно откъде Парлет намери време за Мат Келер.

Мат лежеше изтегнат по гръб, с гипсирана дясна страна чак до стъпалото на крака, който висеше във въздуха. Тъпчеха го с таблетки, които превръщаха болката в непрестанно досадно глождене.

От време на време идваше да го прегледа жената с бялата престилка. Мат бе завладян от подозрението, че тя го разглежда като потенциален набор от суровини за попълване на органната банка. В сряда той случайно чу, как някой я нарече доктор Бенет. И през ум не му беше минало да я попита как се казва, също както и тя не се досети да му се представи.

В ранните утринни часове, когато действието на приспивателното се изчерпваше, или по време на следобедната дрямка, често го мъчеха кошмари. Виждаше окървавени лица, усещаше вкуса на победата от ръкопашната схватка и лепкавата чужда кръв, размазана по лакътя му. Отново стоеше в средата на органната банка, безсилен да избяга навън. А след това се събуждаше, плувнал в студена пот. Понякога покосяваше непознати униформени противници с лъча на парализатора, докато някой отсреща на свой ред не превръщаше десницата му в дърво. Мат се събуждаше, за да установи, че дясната му ръка е притисната и оттекла.

Често и с тъга си спомняше за роднините и приятелите. От няколко месеца не беше виждал Джини и мъжа й — двамата живееха само на двайсетина мили от централния миньорски район на Гама. Виж, майка си и баща си не бе виждал от доста години. Колко хубаво щеше да е, ако дойдат да го навестят! Дори споменът за рудокопните червеи го изпълваше с носталгия. Те бяха непредсказуеми, вярно, но в сравнение с Поли, Худ или Лени… дребните гадинки поне можеше да разбере.

Почти бе изгубил всякакво любопитство към събитията зад стените на болничната стая. Но в сряда вечерта то се пробуди отново.

Защо всъщност го лекуват в Болницата? Ако е арестуван, досега да са го разчленили на части. И как разрешаваха на Лени и Кейн да го навестяват?

Мат почувства, че го тресе от нетърпение. Доктор Бенет се появи едва в четвъртък по обед. За негова изненада тя нямаше нищо против да си поговорят.

— Самата аз нищо не разбирам — призна тя на изумения Мат. — Зная само, че всички живи затворници са били освободени и че органната банка вече не се попълва с трансплантационни материали. Старият Парлет сега е Глава и тук работят много негови роднини. Да, да, екипарии на работа в Болницата!

— Сигурно за вас това също е странно.

— Направо невероятно. Сигурно само старият Парлет разбира какво става. Понякога се чудя…

Дали разбира? Мат също се вкопчи в този въпрос.

— А с мен какво ще стане?

— Лично той се разпореди да се грижим за вас прилежно. Вероятно има сериозна причина за това, Келер.

— Сигурно е така.

Когато стана ясно, че той няма какво повече да добави, докторката продължи:

— Ако имате още въпроси, обърнете се към вашите приятели. Те ще дойдат тук в събота. Още една дивотия — колонистите се разхождат безпрепятствено по коридорите на Болницата, а на нас ни наредиха да не ги закачаме. Чух, че някои от тях са опасни бунтовници.

— И аз съм такъв.

— Така си и мислех.

— Ще ме освободите ли, когато ми зарасне кракът?