Лари Нивън - Дар от Земята

Тя се завъртя на последното стъпало, скочи във второто кресло, намести се удобно и обхвана с поглед командното табло. Една част от стената беше разрязана и между два от панелите вътре бе заварена най-обикновена метална пръчка. По време на полета бяха необходими и двата контролни пункта: реакторният отсек — за да се поддържа двигателят в работно и устойчиво състояние, а кабината за управление — за да се определя посоката на движение. Сега термоядреният реактор се използваше единствено за производство на електричество и контролното табло пред Поли беше мъртво.

Тя се озърна и забеляза метално шкафче, заловено с яки болтове за стената до вратата. Ако вътре има оксижен…

Имаше.

И ако в кабината няма възпламеняващи се газове… ако оксиженът работи…

Поли включи горелката и нищо не избухна. Тогава се зае да заварява вратата. Почти в същия миг привлече нечие внимание. До ушите й достигна приглушен тропот и глъчка от възбудени гласове в коридора. А след това почувства и съвсем поносимо вцепеняване — като от разсеян ултразвуков удар. Вратата чудесно изолираше парализиращия лъч, но Поли реши да не изпробва издръжливостта й. Все пак се постара да завърши със заварката, преди да се изкачи обратно по стълбата.

С помощта на горелката преряза пръчката. Работата вървеше бавно. Ако не беше заварила вратата полицаите сигурно щяха да се доберат до нея преди да е приключила. Но сега разполагаше с цялото време на света. На техния свят.

Мат изпълзя в коридора и направи няколко крачки, като се олюляваше. Дори не намери сили да затвори вратата на стаята за разпити. Вървеше прегънат на две, като притискаше с длани извора на болка в средата на тялото си. Така и не се сети да вземе втория пистолет.

„Ама че съм и аз един завоевател на женски сърца — мърмореше саркастично той, наслаждавайки се на измъченото шептене на собствения си глас. — Ето ти и поредния провал.“

Зад ъгъла се показа нечия масивна фигура, пристъпвайки тежко. Исус Пиетро Кастро, с надянат газов филтър и тежкокалибрен пистолет, зареден с щадящи куршуми, едва успя да вдигне глава, за да избегне сблъсъка. Той спря на полукрачка и ченето му започна бавно да се отпуска, докато съзнанието му постепенно и на порции възприемаше сините очи, кестенявите коси, гневното, ожесточено лице на колонист и пропитата с кръв яка на униформата.

— Съгласен ли си с мен? — попита го мрачно Мат.

Кастро вдигна пистолета. Толкова за „късмета“.

Цялото унижение и гняв, бушуващи в душата му, изригнаха на воля.

— Добре де — изрева той. — Гледай ме! Хубавичко ме разгледай, дявол те взел! Аз съм Мат Келер!

Главата втренчи поглед в него. Но не стреля. Само го разглеждаше.

— Вече на два пъти съвсем сам се промъкнах във вмирисаната ти Болница! Минах през стени, през мъглата на бездната, през приспивателен газ и щадящи куршуми, за да спася тази проклета фуста, а когато я освободих, тя ме прасна в корема и ме скърши като цвете! Наслаждавай ми се сега!

Кастро гледаше и гледаше!

И накрая Мат осъзна, че той трябваше отдавна да го е прострелял.

Исус Пиетро поклати отрицателно глава без да откъсва очи от Мат. След това бавно, много бавно, премести единия си крак напред.

Мат изведнъж осъзна какво става.

— Не се обръщай — произнесе припряно той. — Гледай в мен. — Сега Главата стоеше достатъчно близо, Мат се пресегна и отмести встрани дулото на пистолета, без да изпуска от очи погледа му. — Продължавай да гледаш.

Блещеха се един в друг. Очите на Кастро изглеждаха ужасно — със силно разширени черни зеници и почти без бяло около тях. От устните му се стичаше тънка слюнка. Той буквално се топеше в собствената си пот — челото му беше оросено от милион ситни капчици. Изглеждаше като завладян от екстаз, преклонение, благоговение… или ужас. И не спираше да го гледа.

Свий зениците на този пред теб и ще получиш психогенна невидимост. А като ги разшириш, какво следва… Очарование?

Едно беше повече от сигурно — сега цялото внимание на Главата бе съсредоточено върху него. Мат сви ръката си в юмрук, вдигна го назад и… не можа да довърши замисленото. Беше все едно да нападнеш инвалид. А и Кастро беше почти инвалид — едната му ръка бе превързана.

Надолу по коридора, от посоката, в която бе изчезнала Поли, долетяха викове.

Главата направи още една мъчителна крачка, като че пристъпваше върху лепило.

Твърде много врагове — отпред и отзад. Мат издърпа пистолета от ръката на Кастро, обърна се и побягна.