Лари Нивън - Дар от Земята

Но този път беше различно. Той вдигна въргалящия се на пода ултразвуков пистолет и се отправи към стълбата. Бе решил да надникне предпазливо през вратата и да открие огън по първия противник, който се изпречи на мушката му.

Имаше ли смисъл? И без това всеки момент Поли можеше да взриви двигателите. Тази мисъл го накара да замръзне в подножието на стълбата.

Не, едва ли ще й позволят да стигне до там. Поли беше получила своя дял от спасението. Идваше време Мат да помисли за себе си. Той вдигна очи нагоре към отвора в тавана и изведнъж потрепери.

Това не е врата, а капан. Подаде ли си главата отгоре и онези, които дебнат там, ще го застрелят. Бедата е, че „късметът“ му работи само тогава, когато гледа противниците си в очите. Само че Мат не можеше да гледа едновременно на всички страни.

От друга страна тази стая също не беше кой знае колко подходяща за продължителна обсада. Достатъчно е обсаждащите да пуснат няколко кратки откоса с щадящи куршуми и всичко ще бъде решено. Ако не надзърнат вътре „късметът“ няма да им стори нищо, но затова пък може да ги спре с най-обикновен ултразвуков парализатор. Те го знаеха и тъкмо по тази причина нямаше да си пъхат главите и да се излагат на риск.

Не остава друго, освен да излезе навън.

Още нещо… филтърът… сега той е на носа на Кастро. Което означава, че Изпълнението сигурно е използвало газ. За Мат коридорът бе недостъпен.

Колко много досадни пречки! Той изруга и започна да претърсва джобовете на полицаите. Един от тях се размърда внезапно и направи опит да вкопчи вдървените си пръсти в гърлото му. Наложи се да го удари с нова вълна ултразвук преди да продължи обиска. Нито един от полицаите нямаше газов филтър.

Мат отново вдигна глава нагоре, към вратата. Би могъл, разбира се, да рискува и да излезе, надявайки се, че в коридора няма газ. Ами ако вратата тук е херметична и затова не се усеща нищо?

Да се прехвърли в някоя от съседните стаи. Високо на стената имаше още врати, но нямаше как да се добере до тях.

Едва сега съгледа малък овален люк точно под изхода, на мястото, където в нормалните стаи се разполагаха шкафовете за дрехи. Дали пък да не опита да се добере до него?

Шкафът не беше за дрехи. Или по-точно — не съвсем. Вътре имаше два космически скафандъра.

На всичко отгоре бе ужасно трудно да го отвори и да се пъхне вътре. Първо се изкачи до входния люк, от там се провеси, хвана се с едната ръка за дръжката на шкафа и я завъртя, а с другата драскаше отчаяно по стената. Накрая все пак се промуши, макар че сигурно доста ще се изпоти, докато излезе обратно — когато му дойде времето.

Скафандри. Висяха на закачалки и приличаха на смачкани човешки фигури. Плътна гумирана тъкан, тежък метален пръстен около шията със закопчалки за закрепване на сваления шлем. Отзад беше прикачена реактивна раница, а управляващото й устройство се намираше под брадата.

Работи ли още въздушният преобразувател? Съмнително, след повече от триста години. Но може би имаше известен остатъчен запас в бутилката. Мат напипа един от вентилите върху раницата, завъртя го и до слуха му достигна нарастващо свистене.

Значи запасен въздух има. Скафандърът ще го защити от приспивателния газ. А шлемът, напомнящ голям сферичен аквариум за рибки, няма да попречи на зрението и „късмета“.

Вратата към коридора се отвори и Мат сграбчи пистолета. След няколко безкрайни секунди през отвора се показаха чифт крака, които заслизаха надолу. Мат вдигна оръжието и ги удари с ултразвук. Човекът изхриптя от изненада, след това полетя право надолу и се удари в пода.

— Ей, излизай отвътре! — извика нечий безкрайно властен глас.

Мат се усмихна доволно. Остави безшумно пистолета и протегна ръка към скафандъра. Постепенно го завладя необичайна отпадналост и околният свят започна да придобива нереални измерения. Значи е бил прав в предположенията си за приспивателния газ.

Той отвъртя докрай вентила и пъхна глава в прозрачния шлем. Пое няколко дълбоки вдишвания, след това задържа дъх и се зае да мушка краката си в крачолите.

— Нямаш никакъв шанс! Излизай, иначе сами ще те измъкнем!

„Давайте“. Мат надяна шлема на главата си и отново започна да диша. Вече се чувстваше по-добре, но все пак внимаваше с по-резките движения. Още повече, че скафандърът се оказа тесен.

Вратата неочаквано се отвори и някой обсипа насрещната стена с дъжд от щадящи куршуми. През отвора надникна гневно лице с изцъклени от ужас очи. Мат вдигна светкавично оръжието и стреля право в лицето. И тази жертва увисна, но не падна вътре, а се изтърколи назад. Може би някой я беше изтеглил за краката.