Лари Нивън - Дар от Земята

„Лъжец! Лъжец! Не е вярно! Справих се!“ Задушаваше се от неизпълнимото желание да изкрещи истината, цялата истина. В същото време обаче съзнаваше, че тъкмо това цели Кастро. Но толкова отдавна не беше разговаряла с някого!

— Виждам, че се опитваш да ми кажеш нещо. Може би ще успея да убедя Джейхоук и Хари да ми разрешат да ти дам възможност да говориш. Това ли искаш?

„Мечтая за това — помисли си Поли. — Бих извикала на висок глас всички тайни, които знам.“ Някаква частица от нея все още съхраняваше здравия си разсъдък. Сънят, ето къде беше причината. Дълго ли е била тук? Не са години, не са дори часове — иначе би почувствала жажда. Освен ако не я захранваха с течности по венозен път. Но колкото и да беше това време, известна част от него Поли бе прекарала в сън. Кастро не знае за щадящите куршуми. Значи е дошъл няколко часа по-рано, отколкото беше необходимо.

Къде изчезна гласът?

Абсолютна тишина. Долавяше единствено слабите пулсации на сънната си артерия, но достатъчно бе да се съсредоточи върху този звук, когато и той изчезна.

Къде отиде Кастро? Нима я изостави?

„Говори!“

„Говори с мен!“

„Планк“ беше грамаден, но жилищната част заемаше едва една трета от общия му обем — три пръстена с помещения, притиснати между товарните трюмове отгоре и термоядрените стартови двигатели и водогоривните резервоари отдолу. За да се основе самоподдържаща се колония е необходимо огромно количество товари. Най-вече гориво за приземяването на „Планк“ — да се извърши кацане върху управляемата водородна бомба на термоядрения двигател би било равносилно на това да се приземиш с газова горелка върху пухено легло.

Ето защо жилищният отсек не беше голям. Но не бе и тесен, тъй като кърмовите помещения на коридора бяха предназначени за ползване само от три разрастващи се семейства. Така например стаята за разпити на Исус Пиетро някога е била хол с дивани, масичка за карти, кафе-маса, екран за четене свързан с корабната библиотека и миниатюрен хладилник. Масите и другите мебели отдавна бяха отрязани от стените и изнесени навън. От това стаята само изглеждаше по-голяма и дори излъчваше атмосфера на лукс и разкош сред царящата наоколо теснотия. Така и трябваше да изглежда, защото обитателите й не можеха да излязат навън когато им се прииска, за да подишат чист въздух.

А след промяната в позицията на кораба стаята изглеждаше не само голяма, но и висока. Някъде по средата на стената се намираха врати, които водеха към други стаи. Вратата към коридора се беше превърнала в люк и до шкафовете под нея, където се държаха аварийните скафандри, сега можеше да се стигне само по стълбичка. Овалното дъно на кабината бе запълнено само от дълъг масивен шкаф, двамата полицаи, седнали на столове, още един празен стол и самия Исус Пиетро, който тъкмо затваряше наконечника на гофрираната разговорна тръба.

— Ще й дадем десет минути за размисъл — произнесе той и погледна часовника си, отбелязвайки мислено времето.

Радиостанцията на колана му изписука.

— Намирам се във вивариума — доложи майор Янсен. — Всичко е вярно, това момиче е колонистка в откраднати дрехи. Все още не сме установили как се е сдобила с облеклото. Съмнявам се, че отговорът ще ни се понрави. Наложи се да я натъпчем догоре с антидоти, иначе щеше да издъхне заради прекомерната доза щадящи куршуми.

— И никакви признаци с нея да е имало други хора?

— Не бих казал, сър. Има две неща. Първо: бяха извадени кабелите на креслото, в което тя седеше. Шлемът й не показваше никаква активност. Не би могла да го извърши сама. Може би по същата причина днес се е събудил един от затворниците.

— След което е освободил и другите? Не вярвам в това. Иначе и там щяхме да открием разкачен кабел на шлема.

— Съгласен съм, сър. Така че някой е извадил този кабел след като тя се е озовала в креслото.

— Може би. А второто?

— Когато във вивариума пуснали газ, един от четиримата полицаи не си поставил назалната маска. Така и не можахме да я открием. Нямаше я в шкафчето в съблекалнята, а когато позвънихме на жена му у дома, тя потвърди, че сутринта я взел със себе си. Преди малко той се събуди, но няма никаква представа…

— Защо ме занимавате с тези глупости? Охраната не е привикнала да борави с газовите филтри. А и с газова атака.

— Да, сър, но върху челото на този полицай бе изрисуван знак. Подобен на този, който открихме днес, но с химикалка.

— О!

— Според мен това означава, че в средите на Изпълнението се е притаил предател.