Лари Нивън - Дар от Земята

„Късметът на Мат Келер“ така и не успя да проработи. Той отскочи назад към шлюза. До ушите му достигна звънливият тропот на щадящи куршуми по металната стена — като запратена шепа пясък. След не повече от секунда стрелящият щеше да се подаде иззад ъгъла.

Мат изкрещя първото, което му дойде наум:

— Не стреляй! Аз съм!

В същия миг полицаят подаде глава и се огледа озадачено… без да вдига оръжието… той се озърташе, въртеше глава, и накрая си тръгна, като мърмореше сърдити извинения. На Мат ужасно му се искаше да разбере за кого са го взели. Впрочем, това нямаше особено значение. Полицаят сигурно вече го беше забравил.

Мат предпочиташе да следва униформения, вместо да се скита сам из тунелите. А и в компанията му никой нямаше да открие огън по него.

Тесният коридор извиваше вляво. Подът и таванът бяха боядисани в зелено. Отляво по бялата стена на равни интервали бяха вградени ярки, заслепяващи лампи; дясната стена беше черна, с порьозно гумено покритие и вероятно бе предназначена за под. На всичко отгоре всички врати всъщност представляваха люкове, водещи надолу, в пода и нагоре — в тавана. Повечето от долните врати бяха затворени, или през тях преминаваха метални мостчета. Всички стълби и мостове имаха износен вид и вероятно датираха още от далечните първи години на колониалното производство.

Странна и зловеща атмосфера цареше тук. Всичко бе обърнато на една страна. Все едно, че притеглянето ненадейно бе изчезнало.

Мат дочу шум и гласове от някои помещения над него. Не можеше да види какво става там, а и не го интересуваше. Все пак се ослушваше, дали няма да разпознае гласа на Кастро.

Да можеше само да примами Главата при пулта за управление на термоядрените двигатели — където и да се намираха — тогава Мат би могъл да го заплаши с взривяването на „Планк“. Кастро бе издържал на физическите мъчения, но как ще реагира на заплахата срещу цялото плато Алфа?

А всичко, което иска Мат, е да бъде освободен един определен затворник.

… това беше гласът на Кастро. Не от тавана, а някъде под краката — зад един затворен люк. Мат приклекна върху мостчето и опита да завърти ръчката на люка. Заключено.

Да почука? Не, тази нощ всички полицаи са настроени първо да стрелят, а сетне да питат. При подобни обстоятелства Мат може да се окаже в безсъзнание и да падне в ръцете им, в прекия смисъл на думата, още преди стрелящият да изгуби интерес към него.

Жалко, че не носеше със себе си шперц. Ех, ако Лени бе сега тук.

Глас . В течение на някакъв лишен от време интервал тя съществуваше без никакви сетива. Оставаха само картините в паметта и игрите, които можеше да играе мислено, а част от това време успя и да проспи. Някой я беше напълнил с щадящи куршуми. Помнеше съвсем ясно убожданията. Но тя се пробуди. Нищо не се получаваше от мислените игри, сигурно защото не съумяваше да се съсредоточи. Дори започна да се съмнява в реалността на спомените си. Лицата на нейните приятели изглеждаха смътни и размазани. Опита да се вкопчи в спомена за Джей Худ, с неговото изострено, интелигентно, лесно запомнящо се лице. Вече две години откакто са малко повече от близки приятели. Но през последните часове Поли се беше влюбила безнадеждно в него: той бе единственият зрителен образ, когото успя да си припомни ясно, ако се изключи ненавистното лице, широко и безстрастно, украсено със снежнобели мустаци — лицето на врага. Но Поли твърде много се стараеше върху образа на Джей, опитваше се да му придаде плътност, смисленост, изразителност. А ето, че неговият лик също започна да се размива. Тя се стремеше към него, за да го привлече обратно, но от това процесът на разпадане само се ускоряваше…

Глас . Той привлече вниманието й изцяло.

— Поли — произнесе той, — трябва да ми се довериш.

Искаше й се да отговори, да му изкаже своята благодарност, да го помоли да не си отива и ако може — да я ОСВОБОДИ. Но тя остана безгласна.

— Разбирам — продължи гласът. — Аз бих желал да те освободя, да те върна в света на усещанията, докосванията и мирисите. — И добави ласкаво, съчувствено: — Но засега не мога да го направя. Съществуват хора, които ме принуждават да те държа тук.

Гласът се превърна в ГЛАС, познат, близък и абсолютно убедителен. Поли изведнъж го разпозна.

— Хари Кейн и Джейхоук Худ. Те са тези, които не ми позволяват да ти даря свободата. — ТОВА БЕШЕ ГЛАСЪТ НА КАСТРО. Искаше й се да закрещи. — Защото ти не изпълни своята мисия. Ти трябваше да разкриеш тайната на рамробот 143. Но не се справи.