Лари Нивън - Дар от Земята

— Това пък защо? Те ще се превърнат в обикновена полиция и ще пазят законността и реда.

— Парлет, знаете ли какво е в дома ви да нахлуе отряд полицаи, сеещи около себе си щадящи куршуми и приспивателен газ? Имате ли представа какво остава след тях?

— Никога не съм бил бунтовник.

— Не говорете тогава!

Парлет се усмихна и поклати глава.

— Може да ви подразни, но ако бях на ваше място никога нямаше да допусна да ме заловят.

— Не в това е въпросът, а че Изпълнението можеше да си позволи да влиза във всеки дом. И си го позволяваше. А пострадалият дори не получаваше извинения в случай, че полицаите не открият никакви улики.

— Мразя да налагам ограничения на полицията. Това е сигурен път към хаоса. — Парлет надигна още димящата чаша. — Добре, имам една идея. Някога са използвали документ, наречен „разрешение за обиск“. Без него нито един полицай не е имал право да влиза в дома на заподозрян.

— Не звучи лошо.

— Ще поровя в библиотеката за подробностите.

— Още нещо. При сегашното положение Изпълнението притежава абсолютна власт над арестуваните. Те залавят когото си искат, решават сами дали е виновен или не, а след това го разчленяват на части. Трябва по някакъв начин да разделим тези функции.

— Мислих за това, Кейн. Можем да създадем новите закони така, че нито един заподозрян да не бъде екзекутиран, докато не го признаят за виновен болшинството от предварително избрана съдебна комисия. Да речем десет човека — по пет от екипажа и от колонистите. Всички съдебни процеси ще са открити за обществеността и ще се предават по специален канал на стереовизията.

— Това звучи…

— Така си и знаех — Джей Худ се върна към участие в разговора като отпусна стола с трясък върху гладкия под. — Давате ли си сметка, че всяко от предложенията, които направихте тази вечер, отнема по малко от властта на Болницата?

Парлет се намръщи.

— Възможно. И какво от това?

— Разсъждавате така, сякаш на Планината Ягледай съществуват само две групи, радващи се на политическо влияние. А те са три! Вие, ние и Болницата — и последната е най-могъща. Парлет, сигурно само Мъгливите Демони знаят колко дълго изучавате Синовете на Земята. А посветили ли сте поне мъничко време, за да изучите Исус Пиетро Кастро?

— Познавам го доста отдавна. — Милард Парлет се замисли. — Във всеки случай зная, че е компетентен в работата си. Вярно, не съм запознат с неговия начин на разсъждение.

— Хари е запознат. Хари, как ще постъпи Кастро, ако се опитаме да наложим всички споменати ограничения на полицията му?

— Не ви разбирам — прекъсна го Милард Парлет. — Кастро е добър, лоялен служител. Каквото е правил, винаги е било в полза на екипажа. Може и да не го познавам като личност, но зная със сигурност, че гледа на себе си като на слуга на екипажа. Всичко, което приемем ние, ще приеме и той.

— Дявол да го вземе, Худ е прав — произнесе Хари Кейн. — Познавам Кастро по-добре от собствения си баща. Просто не помислих за това.

— Исус Пиетро е добър, лоялен…

— Слуга на екипажа. Правилно. А сега, бихте ли почакали минутка, Парлет. Оставете ме да се изкажа. Преди всичко — на кой екипаж? На кой екипаж е верен?

Парлет изсумтя. Вдигна чашата и установи, че е празна.

— Той е верен и лоялен не към някой определен екипаж — продължи Хари Кейн. — Собствено казано той дори не уважава по-голямата му част. Вярно, уважава вас, има и други, които се наместват в неговите идеали, но верността му е фокусирана в един своего рода идеален член на екипажа — човек, който не пръска пари заради прищевките си, любезен е с подчинените си, като не забравя за техните интереси и същевременно винаги е готов да постави колонистите на мястото им. Ето на този образ служи вашият Кастро. А сега да си припомним за миг онова, което възнамеряваме да извършим. Заповеди за обиск за полицията на Изпълнението. Отнемане правото на Изпълнението да решава кой от колонистите може да се възползва от трансплантационните запаси на органната банка. Лишаване от възможността да избират жертви за попълване на тези запаси. Какво още имаше, Джей?

— Енергията. Лишаваме Болницата от монопол върху електричеството. Аха, покрай всичко ще се наложи Кастро да уволни част от полицаите си — нещо като съкращаване на репресивния апарат.

— Вярно. Е, как смятате, дали всички екипарии на Платото ще тръгнат с вас?

— Съмнявам се. Тук сте прави, естествено. Може би ще успеем да размърдаме повечето. Поне що се отнася до политическата сила.