Лари Нивън - Дар от Земята

Близкият край на моста се намираше точно пред това, което вероятно някога е било външният корпус на старинния бавноход. Мостът пресичаше острия като резачка пръстен на носовия отсек, така че другият му край увисваше над „тавана“.

„Планк“. Мат плъзна поглед покрай гладкия метален борд на външния корпус. Основната част на кораба беше цилиндрична, но опашката, кърмовия отсек, се подаваше донякъде навън. Предният край бе силно скосен, почти до трийсетградусов наклон, затваряйки дванадесетфутовата дистанция между вътрешния и външния корпус — тоест пространството, където бяха разположени помещенията на кораба. Почти на половината път надолу, точно под концентричния кръг от тесни илюминатори, покривът на Болницата обхващаше и покриваше корпуса на кораба.

Нещо забръмча отзад. Движещата се кутийка потегли надолу.

Мат я проследи, докато се изгуби от погледа му, а след това закрачи по моста, придържайки се с ръце за перилата, които достигаха едва до средата на бедрата му. Спускащата се кабина означаваше, че някой възнамерява да се качи.

Когато наближи отсрещния край той потърси с поглед същото черно копче върху стената на една от металните подпори. Забеляза го почти веднага, протегна ръка и го натисна. След това премести поглед надолу.

„Таванът“, или пространството, затворено под вътрешния купол на корпуса, имаше съвършено правилна цилиндрична форма и малко приличаше на консервна кутия с изрязано дъно. Четирите стабилизатора бяха разположени под формата на кръст на височината на кърмата, само на няколко ярда от нивото на повърхността, а в мястото, където плоскостите им се пресичаха, бе монтиран масивен островръх кожух. В средата на вътрешния корпус се виждаше втори пръстен от четири илюминатора. На същото ниво бе разположен и шлюзът. Мат го забеляза, докато надничаше между корпуса и пълзящата нагоре към него стоманена кабина.

Докато гледаше надолу почувства, че по гърба му пробягват студени тръпки. Намираше се в центъра на тежестта на кораба. Следователно тук наблизо трябваше да е термоядреният двигател.

„Планк“ си беше спечелил славата на опасно за здравето място и не без основания. Корабът, пренесъл толкова много хора през космическата пустош, почти триста годишен ветеран, неизбежно предизвикваше благоговение. Но в него се долавяше и спотаена мощ. Стартовите двигатели вероятно все още бяха в състояние да го възнесат към небесата. Атомният двигател снабдяваше с електричество всички завладени територии: телевизионните станции, домовете, фабриките — и ако някога тази термоядрена електростанция избухне, с нея ще полети и цялото плато Алфа.

Някъде в животоподдържащата система, притисната между вътрешния и външния корпус, съществува команден пункт, от който може да бъде взривена тази скрита в кожуха бомба. Там някъде се намира и Главата.

Да можеше само да ги събере на едно място…

Кабината се изравни с него, спря и Мат влезе в нея.

Спускането бе продължително. „Планк“ беше висок. Само скосеният пръстен на предния край, в който някога е било складирано оборудването за основаването на колонията, надвишаваше четиридесет фута. Височината на корпуса надхвърляше сто и осемдесет фута, ако се броеше и предпазната престилка. Вътрешният корпус не достигаше повърхността — кърмата и соплата на стартовите двигатели бяха закрепени на вътрешната основа, докато външният корпус завършваше с разширяващ се конус, който бе заровен в меката почва и наистина наподобяваше метална престилка.

Тази кабина, за разлика от предната, бе конструирана от прозрачна замрежена стена. Така Мат имаше възможност да наблюдава спускането си надолу. За щастие съумя да запази присъствие на духа, докато потъваше в грамадното кухо вътрешно пространство.

Кабината спря пред шлюза.

По размери бе почти колкото асансьорната кабина. Вътрешността му се състоеше изцяло от тъмен метал, със синкаво пластмасово контролно табло. Вече му се повдигаше от премигващи циферблати и металически стени. Странно и неуютно бе да си сред такова неописуемо количество безжизнен метал, а и не му даваше покой мисълта какво показват всичките тези трепкащи екрани.

Върху тавана бе прикачено нещо, което Мат в първия момент не разпозна. Нещо съвсем просто, почти привично… Аха. Стълба. Стълба, която — на първи поглед без никаква видима причина — водеше от вратата в стената към тавана на шлюза.

Разбира се. Когато корабът се върти в пространството, външната врата ще представлява люк, водещ към „тавана“. Ето защо е нужна и стълбата. Мат се ухили доволно, пристъпи към вратата и едва не се сблъска с полицая.