Лари Нивън - Дар от Земята

— Ами постройте, като няма! Стига сте ни убивали!

Милард Парлет поклати недоволно глава. В разговора се намеси Хари Кейн:

— Това няма да помогне. Чуй ме, Лидия. Разбирам чувствата ти, но ние не можем да го направим. Ако излеем трансплантационния материал срещу нас ще се вдигне цялото Плато. Няма да успеем да намалим престъпността по две причини — първо, защото смъртното наказание притежава известно сплашващо въздействие и второ, поради твърде голямото количество болни и застаряващи членове на екипажа, чийто живот, също като този на Парлет, зависи от функционирането на органната банка. Ако постъпим така със същия успех още сега трябва да обявим война.

Лидия се обърна за поддръжка към Худ.

— Аз съм пас — вдигна ръце той. — Според мен, всички вие забравяте нещо важно.

— И какво? — попита Хари.

— Не съм съвсем сигурен. Трябва да го обмисля докрай. А вие продължавайте беседата.

— Не разбирам — вдигна рамене Лидия. — Никого от вас не разбирам. За какво се борихме? За какво умирахме? Точно за това — да бъде унищожена органната банка!

— Изпускате нещо важно, мисис Хенкък — прекъсна я вежливо Парлет. — Работата не е в това, че екипажът няма да се съгласи, или че ще се възпротивят колонистите. Винаги ще има несъгласни. Този път лично аз няма да позволя да бъде нанесен удар срещу органната банка.

— Хайде де — поклати презрително глава Лидия. — Нали тогава и ти ще пукнеш?

— Да, ще си отида. Само че съм ви нужен.

— Защо? Какво толкова ценно има в теб, освен твоето влияние и умението да раздаваш безплатни съвети?

— Разполагам с неголяма лична армия. Имам повече от стотина преки потомци. Всички те доста дълго са се готвили за този ден. Не всички ще тръгнат след мен, но болшинството ще се подчинят на заповедите ми без каквито и да било колебания. Въоръжени са с ловно оръжие.

Лидия въздъхна напрегнато.

— Ние ще направим каквото е по силите ни, мисис Хенкък. Не искаме да унищожим органната банка, но можем да премахнем несправедливостта.

— Това, което действително трябва да се направи — заговори Хари Кейн, — е да се организира разпределение на трансплантационните запаси в банката по списък. Който се разболее първи… нали разбирате какво имам пред вид? Междувременно ще съставим нов кодекс от закони, според който екипариите имат същите шансове да се озоват в банката, каквито и колонистите.

— Не бива да се прекалява, Кейн. Помнете, трябва да удовлетворим интересите и на двете групи.

— Пфу! — подскочи гневно Лидия Хенкък. Трудно беше да се определи дали всеки момент ще избухне в плач, или се готвеше да премине в атака.

— Работата е в това — каза Парлет, — да направим всички равни пред закона. Без същевременно да извършваме преразпределение на собствеността. Съгласни ли сте?

— Не напълно.

— Следете нишката на моите разсъждения. Пред закона всички са равни. Престъплението изисква наказание. Колкото по-голяма е собствеността на един субект, толкова повече намалява възможността той да извърши престъпление. Получава се така, че членовете на екипажа има какво да губят, а колонистите — с какво да се сдобият.

— Да, звучи разумно. Но съществуват някои неща, които ние искаме.

— Да чуем.

— Собствени автономни източници за енергозахранване.

— Отлично. Докато не построим такива на Гама и Делта ще ви доставяме безплатна енергия. Могат да се поставят водноелектроцентрали на Мътното свлачище и Дългия водопад.

— Това добре. Ще са ни нужни и гаранции за свободен достъп до органната банка.

— Това вече е проблем. Органната банка — като всяка друга банка — разполага с ограничен резерв, от нея не може да се вземе повече, отколкото е внесено. Да не забравяме, че сега осъдените колонисти ще са много по-малко.

Худ се поклащаше на стола, опрял подметки в стената. Очите му бяха притворени, сякаш бе потънал в царството на мечтите.

— Да приложим тогава лотарийния принцип. И да насочим всички усилия за развитие на алопластията — финансите ще ги осигури екипажът.

— Защо екипажът?

— Ние нямаме пари.

— Може да въведем прогресивен данък. Нещо друго?

— Съществуват множество несправедливи закони. Искаме да строим къщите си така, както ни се харесва. Никакви ограничения по отношение на облеклото. Свобода на придвижването. Право да се закупуват автоматични уреди на същата цена, каквато е за екипажа. Настояваме да бъдат наложени строги ограничения в дейността на Изпълнението. Като например…