Лари Нивън - Дар от Земята

— И още нещо, сър. Тук е пълно с газ. Помислихме, че ще последват и нови… Не, сър, никого не сме виждали. Ако изключите ултразвуковите излъчватели ще погледна в коридора. — Той се обърна към останалите. — Уотс, я виж дали някой не се въргаля отвън.

— Та нали парализаторите са включени!

— Ей сега ще ги спрат. Провери!

От горния джоб на лежащия в несвяст пазач стърчеше химикалка. Мат я забеляза, извади я и изрисува върху челото му сърце и три капки, стичащи се надолу към носа. Този, когото нарекоха Уотс, открехна предпазливо вратата. След като се увери, че парализаторите са изключени той я отвори широко.

— Я вижте! — пазачът изскочи навън и се втурна към проснатото тяло на Фокс. Мат го следваше по петите.

— Този е от нашите — извика Уотс през рамо.

— Провери документите.

Той взе да тършува по джобовете на падналия. Само веднъж вдигна глава, когато Мат минаваше край него, сетне отново се залови за работа.

— Това е Илейн Матсън — заяви Исус Пиетро. — Сигурен съм, че е тя. А вие уверени ли сте, че е била сама?

— Ако имаше някой с нея, сега щеше да е в същото състояние. Мисля, че е била сама, сър.

— Благодаря ви, майор Янсен — кимна Исус Пиетро, но не беше склонен да сваля гарда толкова бързо. — Как върви работата на издирвателните групи?

— Нищо не намериха, сър. Продължават да претърсват плато Алфа. Да се свържа ли с тях?

— Да. И ми позвънете. — Исус Пиетро затвори телефона и се облегна назад във фотьойла, смръщил вежди.

Бегълците сигурно се крият някъде на плато Алфа. Не могат всичките да участват в нападението срещу Болницата.

Илейн Матсън вече е в ръцете им. Това е добре. Това е направо чудесно. Вероятно тя е предизвикала онзи загадъчен взрив, за да прикрие своето проникване. Дали пък не е откраднала и полицейската униформа? Възможно. Напълно възможно.

Той разтвори шестото досие, оставено самотно до лъскавия парализатор. Животът на Поли Торнкуист:

Родена преди двайсет и две години, първо дете в семейството, не е била подозирана във връзки с нелегалната организация. „Баща й се сдобил с ляво око от органната банка, след като изгубил своето по време на лов. Предан, законосъблюдателен колонист. В семейството си се старае да поддържа строг ред и дисциплина.“

Израснала на Делта, в четвърти сектор. Следва в Колонийския университет, добра студентка. „Там се запознала с Джейхоук Худ.“ Влюбила се в него — първо сериозно увлечение. Защо? Худ едва ли е типичният образ на съблазнител на женски сърца — дребен на ръст, невзрачен, дори грозноват. Но някои момичета направо се захласват по интелигентните мъже.

След завършване на университета постъпва на работа в Ретранслационната станция на Делта. Чувствата им с Худ изглежда охладнели, но се запазили под формата на сърдечно приятелство. Затова пък Поли постъпва в редовете на Синовете на Земята. „Бунт против властта? Баща й едва ли би одобрил тази постъпка, ако знаеше за нея. Достатъчно е да видиш неодобрителните бръчки на мрачната му физиономия… Хъммм? Интересно — без тези бръчки той малко прилича на Джейхоук Худ.“

Всичко това може да се окаже полезно. В настоящия момент тя е подложена на ковчежна обработка — повече от трийсет часа. Ако сега чуе глас — единственият сетивен дразнител в нейната вселена — тя ще се заслуша в него. И ще му повярва. Също като другите. Особено, ако този глас я върне към някои важни събития от нейното близко и далечно минало.

Но засега ще се наложи да почака. Първо Синовете на Земята. Един по-малко, остават четирима… Исус Пиетро протегна ръка към чашата и установи, че кафето му е изстинало.

В главата му изникна въпрос. Той направи гримаса и го прогони там, откъдето се беше появил. Вдигна слушалката и произнесе в нея:

— Мис Лосен, ще ми направите ли ново кафе?

— Сигурен ли сте, че искате? Ще ви призлее от толкова много.

— Просто го донесете. И… — мисълта отново изскочи на воля и преди да успее да я прогони, той произнесе съвсем машинално… — донесете ми папката с досието на Матю Келер. Не тази, която е на бюрото ми, а от архива на покойниците.

Тя се появи само след минута, стройна и русокоса, с хладно-замислен поглед, с папката и кафето. Исус Пиетро незабавно разтвори папката. Мис Лосен се намръщи, изглежда искаше да го попита нещо, но видя, че не я забелязва и излезе.

Матю Келер. Роден… учил… постъпва в редовете на опозицията на десетия месец от 2384 г., почти на средна възраст. „Защо толкова късно? И защо въобще постъпва?“ Там се оформя като професионален крадец и убиец, краде за организацията и избива офицери от Изпълнението, дръзнали да се мотаят в средата на колонистите. „Крадец? Проклятие! Дали пък тъкмо Келер старши не е откраднал колата?“ През четвъртия месец от 2397 г. е заловен в сектор 28 на Бета, впоследствие обвинен в държавна измяна и подложен на разчленяване за попълване на органната банка. „Ама че си хитрец, Пиетро. Поне половината персонал на Болницата знае, че онзи мошеник се хвърли в пропастта — четирийсет мили свободно падане до адския пламък и Мъгливите Демони.“