Лари Нивън - Дар от Земята

— Обречена? Наистина? — Хари просто не можеше да повярва в това, за което говореха от толкова време. Но той не очакваше толкова лесна капитулация.

— Колко наброяват Синовете на Земята?

— Виж, това не мога да ви кажа.

— А аз мога — отвърна Милард Парлет. — По-малко от четиристотин. На цялата Планина Ягледай има по-малко от седемстотин активно действащи бунтовници. Триста години се опитвате да организирате и вдигнете въстание и досега не сте постигнали нищо.

— Поне малко сме постигнали.

— Вие, естествено, вербувате своите последователи в средата на колонистите. Бедата ви е в това, че по-голямата част от колонистите въобще не желаят екипажът да изгуби властта си над Платото. Вашите идеи не се радват на популярност. Хората са доволни от това, което имат. Вече се опитах веднъж да ви обясня причината, ако настоявате, мога да повторя. — Той премести с явно усилие ръцете си и ги подпря върху свитите си, кокалести колене. От време на време мускулите на раменете му потръпваха конвулсивно. — Въпросът не е в това, че някои от вас си въобразяват, че ще управляват по-добре от екипажа, ако им се отдаде тази възможност. Всички страдат от подобни илюзии. Те се боят от Изпълнението, да, боят се и никога не биха рискували кожата — и другите части на тялото си — докато Изпълнението се разпорежда с всички оръжия и енергозапаси на Платото. Но, както вече казах, работата не е в това. Проблемът е, че те все още не смятат за несправедливо правото на екипажа да се разпорежда със съдбите им. И всичко това се дължи на съществуването на органната банка. Защото докато от една страна тя е ужасяваща заплаха — не само смъртно наказание, а позорна кончина, от друга страна представлява обещание, надежда. Всеки, който го заслужава, или е в състояние да заплати, пък бил той колонист, може да получи медицинска помощ в Болницата. Но без органната банка подобна помощ е невъзможна. Остава смъртта. Знаете ли, какво ще направите вие, бунтовниците, ако ви се отдаде да поставите екипажа на колене? Някои ще настояват органната банка да бъде унищожена. И те ще бъдат избити, или прогонени от доскорошните си другари. А болшинството ще запази органната банка непокътната, само дето ще я попълва за сметка на екипариите!

Сега вече вратът му беше укрепнал достатъчно и той вдигна глава, за да види втренчените в него нетърпеливи погледи. Хубава аудитория, няма що. Изведнъж му хрумна с какво да продължи.

— Досега вие не можехте да вдигнете бунт, защото не успявахте да убедите достатъчно количество хора в правотата на вашите идеи. Сега вече това е напълно по силите ви. Всеки един ще ви повярва, че органната банка на Планината Ягледай е безнадеждно остаряла. Ще почакате още малко и като видите, че Изпълнението няма никакво намерение да отстъпва, ще атакувате.

— Точно това си мислех и аз — призна Хари Кейн, — но вие ме изпреварихте. Защо тогава ме обвинявате в глупост?

— Глупаво беше предложението, което ми направихте. Вие решихте, че аз ще се опитам да скрия в тайна товара на капсулата. Напълно погрешно. Още тази сутрин аз…

— Най-сетне разбрах — прекъсна го Худ. — Намислили сте да се присламчите към по-силната страна, така ли, Парлет?

— Вие сте глупак. Тъпоумна колонистка отрепка.

Лицето на Джей Худ се обагри в тъмночервено. Той стоеше съвършено неподвижно, стиснал здраво юмруци. Парлет изглеждаше не по-малко сърдит. Старецът направи отчаян опит да се надигне, в резултат на което всичките му мускули се разтрепериха.

— Толкова ли низко е мнението ви за мен, та смятате, че съм способен на подобна подлост? — попита той.

— Успокой се, Джей. Парлет, ако имате още нещо да ни кажете — сега е моментът. И ако стане така, че отново да стигнем до неверни, според вас, заключения, не ни винете, а търсете причината в себе си — така обяснявате нещата.

Парлет заговори бавно и спокойно:

— Това, което се опитвам да направя, е да предотвратя поредната кървава баня. Достатъчно ясно ли се изразявам? Опитвам се да спра назряващата гражданска война, в резултат на която ще загине поне половината от населението на планетата.

— Няма да успеете — предупреди го мрачно Хари Кейн. — Войната е неизбежна.

— Кейн, а не можем ли ние с вас, и с вашите сътрудници, да изработим една нова… конституция за Планината Ягледай? Очевидно Клаузата за далечните светове скоро ще изгуби смисъла си.

— Така е.

— Днес произнесох реч. Имам чувството, че напоследък все с това се занимавам — да убеждавам другите — той ги погледна укорително. — Та днес свиках екстрено заседание на Съвета. Знаете ли какво означава това?