Лари Нивън - Дар от Земята

— Да. Излиза, че сте разговаряли с всички екипарии от Платото.

— Просто им разкрих — съвсем чистосърдечно — съдържанието на товарния отсек на рамробот 143. Дори им го показах. Разтълкувах пред тях всички проблеми, свързани с органната банка и връзката между технологията и морала. Заявих им, че ако дори част от тази тайна стигне до ушите на колонистите, неизбежно ще последва въстание. Направо излязох от кожата си, за да ги накарам да се страхуват. От самото начало си давах сметка, че е невъзможно да го запазят в тайна. Сега, когато тя стана достояние на трийсет хиляди души, няма никакъв начин да не я научат абсолютно всички. Кейн, извърших го за да ги предупредя. Да ги изплаша. Когато разберат, че тайната е разкрита, те ще се изплашат достатъчно, за да отидат на преговори. Поне тези от тях, които са достатъчно умни. Този ход го подготвям много отдавна. Още преди да узная за подаръка, който ни праща Земята. Честно ви казвам — понятие нямах, че ще пристигне подобно нещо. Можеше да е нов регенерационен серум, или устройство за евтино изработване на алопластични заменители, или дори нова религия. Каквото им хрумне. Но нещо витаеше из въздуха и ето го… Кейн, ние сме тези, които трябва да спрат кръвопролитието. — Парлет въздъхна уморено и облиза пресъхналите си устни. Гласът му звучеше плавно и напевно, той се издигаше и спускаше, понякога дрезгав, но необикновено убедителен. — Нека поне да опитаме. Може би ще открием допирната точка, където екипажът и колонистите ще намерят общ език.

Парлет млъкна и три глави кимнаха почти машинално.

Мат видя отсреща четирима полицаи и в същия миг Лени се олюля. Той направи опит да се обърне и да побегне, но в коридора отекна ужасен звън, сякаш се беше озовал във вътрешността на църковна камбана. Така че промени намерението си и отскочи встрани, съзнавайки, че коридорът вече е под обстрела на вградените в стените ултразвукови оръжия.

— Затворете проклетата врата! — изрева някой в помещението. Един от пазачите се втурна да изпълнява заповедта. Мат почувства ултразвуково вцепеняване и коленете му започнаха да омекват. Той не сваляше поглед от четиримата противници.

Един от тях вече се навеждаше над Лени.

— Съвсем сама — произнесе полицаят. — Трябва да се е побъркала. Интересно, как се е сдобила с тази униформа?

Другият пазач се изсмя с нисък, дрезгав глас.

— Млъквай, Рик. Ела ми помогни да я пренесем на фотьойла.

— Виж, носи ловно оръжие. Добре, че не успя да стреля, а?

— Доста път е изминала, за да се добере до вивариума. Обикновено такива тук ги докарват.

Отново дрезгав смях.

— Газовата бомба не избухна. — Един от пазачите срита недоволно металната кутия зад вратата. От кутията внезапно се разнесе остро съскане. — Назалните филтри! Бързо!

Те затършуваха трескаво в джобовете си и извадиха странни на вид предмети, наподобяващи черни гумени носове.

— Добре. Трябваше да ги поставим по-рано. Ако бяхме напълнили стаята с газ всеки, опитал се да проникне тук, незабавно щеше да тупне на пода.

Мат взе да схваща за какво говорят. Беше задържал почти автоматично дишането в секундата, когато се разнесе съскането. Сега се изправи, доближи най-близкия пазач и дръпна гумената маска от носа му. Пазачът изстена уплашено, втренчи невиждащ поглед в Мат и рухна на земята.

Филтриращата назална маска бе снабдена с лента, която обхващаше главата и се закопчаваше на тила. Мат я нагласи върху носа си, колкото да установи, че дишането му е значително по-затруднено. Маската беше неудобна.

— Рик? Уф, този кретен. Къде, в името на Мъгливите Демони, се дяна маската му?

— Хващам се на бас, че я е забравил.

Един от пазачите включи портативната си радиостанция.

— Свържете ме с майор Янсен. Сър? Някакво момиче току-що направи опит да проникне във вивариума. Да, момиче, облечено с наша униформа… Съвсем сама, да… Спи в едно от креслата, сър. Решихме, че след като е положила толкова усилия, за да се добере дотук…

Мат все още усещаше световъртеж, макар че вратата бе отрязала пътя на парализиращите лъчи. Дали пък не го е прострелял някой заблуден щадящ куршум?

Той се наведе над Лени. Момичето лежеше в безсъзнание. Дрехите й бяха нашарени от ситни точици — отвърстията, където я бяха засегнали стъклените игли. Дробовете й сега бяха пълни с приспивателен газ. Когато всички други фактори прекратят действието си, девойката ще се пробуди. Сигурно за да бъде простреляна отново с поредния откос щадящи куршуми.