Лари Нивън - Дар от Земята

За да избегне повторна възможност за отвличане на коли Исус Пиетро нареди на всички полицаи да се вдигнат във въздуха. И да летят по двойки. Така веднага щяха да познаят бегълците.

Като нечистокръвен екипарий, на Исус Пиетро не бе позволено да слуша речта на Милард Парлет, но той знаеше, че вече е свършила. Небето постепенно се изпълваше с въздушни коли. Ако бегълците дръзнат да похитят някоя от тях, шансовете им да се измъкнат се увеличават значително.

Всички останали затворници вече бяха заловени и върнати обратно във вивариума. (Откъдето, между другото, бяха избягали с необяснима лекота.)

Исус Пиетро не беше свикнал да се надбягва с призраци. Подобен проблем налагаше коренна промяна в методите на действие.

Завладян от мрачни мисли, той се зае да я обмисля.

Спорът избухна веднага след обяда.

Един доста позакъснял обяд — наближаваше три часа. Затова пък всички бяха склонни да се съгласят, че Лидия се бе справила чудесно. Храната бе изключително вкусна. Тъкмо привършваха с агнешките котлети, когато Хари Кейн премина към въпроса.

— Останахме петима. Какво можем да предприемем, за да освободим другите?

— Бихме могли да взривим помпената станция — предложи Худ. Всички знаеха, че помпената станция, снабдяваща плато Алфа с вода от Големия водопад, е единственият водоизточник за екипажа. Тя беше разположена в подножието на стръмнината Алфа-Бета. Синовете на Земята отдавна бяха поставили мини под нея. — Това ще им отвлече вниманието.

— И ще ги лиши от енергия — добави Мат, припомняйки си, че от водата се получаваше водород, който използваха при ядрения синтез.

— О, не. Електростанциите използват не повече от няколко кофи вода на година. Джей, защо според теб трябва да им отвличаме вниманието? Някакви предположения?

— Мат. Веднъж вече ни помогна, ще го стори и този път…

— О, не разчитайте на мен. Аз не съм революционер. Казах ви защо съм се върнал в Болницата. Втори път нямам намерение да попадна там.

Така започна спорът.

Мат не взе почти никакво участие в него. Твърдо бе решен да не се завръща в Болницата. Ако можеше, щеше да се прехвърли на плато Гама и да изкара там остатъка от живота си, използвайки за защита своята парапсихична способност. Като го открият там, ще се премести другаде — дори на Алфа. Колкото и да го беше закъсал, не смяташе да изхвърля бъдещето си на боклука.

Никой от останалите не посрещна с разбиране или съчувствие възгледите му — дори Лени. От тяхна страна продължаваха да се сипят аргументи, вариращи от призиви за патриотизъм, до заплахи за лична разправа и откровени предизвикателства към мъжкото му достойнство. Най-досаден от всички се оказа Джей Худ. Човек можеше да си помисли, че тъкмо той е изобретил „невероятния късмет на Мат Келер“, а Мат просто беше откраднал тази способност. Сякаш владееше монопола над този нов вид телепатия.

Всичко това в доста голяма степен можеше да се определи като нелепо. Те го умоляваха, уговаряха и заплашваха — без никакъв шанс за успех. В един от случаите все пак сполучиха да го уплашат, при друг го ядосаха до такава степен, че Мат излезе извън себе си. И в двата случая спорът внезапно се преустановяваше и Мат оставаше насаме с раздразнението си, докато Синовете на Земята обсъждаха каквото им хрумнеше, а зениците им се свиваха като глави на карфици всеки път, когато поглеждаха към Мат.

След втория случай първи Хари Кейн осъзна какво става и нареди на останалите да го оставят намира. Избраният път явно не помагаше с нищо за създаването на практичен план.

— Иди се разходи — посъветва той Мат. — След като не желаеш да ни помогнеш, поне не ни пречи. А и не виждам смисъл да присъстваш на обсъждането. Тези въпроси явно вече не те касаят. Току-виж си решил да откупиш с някое сведение свободата си от Кастро.

— Ти си един неблагодарен кучи син — заяви в отговор Мат — и аз чакам от теб извинение.

— Добре де, извинявай. А сега изчезни от тук.

Мат го послуша и излезе в градината.

Мъглата се беше върнала отново, но този път бе почти непрогледна, тъмносива на цвят, и беше изтрила всички ярки цветове от градината. Той откри една каменна скамейка, седна и подпря главата си на облегалката.

Тресеше го. Сигурно се дължеше на масираната словесна атака, която напълно бе в състояние да разруши всякакво чувство за собствено достойнство и да пробуди на негово място непрестанно разяждащи го съмнения. Съществуват немалко словесни методи за психическо въздействие, особено когато на жертвата не се позволява да произнесе нито дума, или да довърши подетата фраза. Прекъсвайки се един друг атакуващите й пречеха да следи хода на техните аргументи и да открива слабите места в позицията им. Така с течение на времето жертвата забравяше собствените си възражения, най-вече защото не получаваше физическа възможност да ги изрази гласно. Единствената й защита беше бягството. Но ако вместо това я прогонят…