Лари Нивън - Дар от Земята

Тримата чакаха — търпеливо и непреклонно.

— Мозъкът на Мат — продължи след кратка пауза Худ, — е способен да управлява нервите и мускулите, свиващи и разширяващи ириса на очите при другите хора. — Той се захили, в очакване на тяхната реакция.

— Е и какво? — попита Хари Кейн. — Това ново ли е?

— Не разбирате ли? Сигурно не разбирате. Това е съвсем по моята специалност. Да сте чували нещо за мотивационните изследвания?

Тримата поклатиха едновременно глави.

— Тази наука отдавна е забранена на Земята, защото се опитвали да я прилагат с рекламни цели. Но преди това открили някои интересни неща. Едно от тези открития е свързано с механизма за свиване и разширяване на зеницата. Оказало се, че ако покажат нещо на изследвания човек и същевременно следят размера на зеницата му със специална камера, учените биха могли с доста голяма точност да определят дали изпитва интерес към наблюдавания обект. Така например, използвали фотографии на различни политически лидери и зениците се разширяват при вида на този, който човекът подкрепя. Изведете го навън, поговорете му, постарайте се да го разубедите и нищо чудно при следващия опит зениците му да се разширят на съвсем друга фотография. Покажете му снимки на красиви момичета и онова, което му се хареса най-много, отново ще предизвика същата реакция. При това без съзнателното му участие в този процес. Без дори да може да ви обясни защо е така. Интересът възниква спонтанно… Е, какво ще кажете?

— Добре де — отвърна Хари Кейн. — Каква връзка има всичко това с Келер?

— Ясно каква — прекъсна го Лени. — Ти не разбра ли? Мат се плаши, че някой може да го види. Подсъзнателно изпраща телепатичен сигнал и предизвиква свиване на зениците му всеки път, когато този човек погледне към него. Естествено, интересът му към Мат изчезва като дим.

— Съвършено вярно — кимна Худ и погледна одобрително Лени. — Това е нещо като полууправляем рефлекс. Още от началото усещах, че има някаква връзка с осветлението. Разбираш ли, Мат? Номерът ти няма да мине, ако жертвата ти не те вижда. Ако само те чува, или регистрира сигнала, когато пресичаш лъча на електронното око…

— Или ако не съм изплашен. Ето защо онзи полицай е стрелял в мен.

— Едно не разбирам, Джей — призна Лени. — Нали двамата с теб работихме заедно. От теб съм научила, че телепатията е четене на мисли. Възможно ли е да въздейства и по този начин на мозъка?

— Каквото не знаем — не знаем. Зрителният нерв също е част от мозъка, не е обикновена нервна тъкан.

Хари Кейн стана и се протегна.

— Не това е важното. Никога досега Синовете на Земята не са се натъквали на по-полезно откритие. Все едно да имаш шапка-невидимка. Дайте да измислим как да се възползваме от него.

Изчезналата кола си оставаше изчезнала. Нямаше я в нито един от гаражите на Изпълнението, не я откри и специалният издирвателен отряд — нито в небето, нито на земята. Досега трябваше да се върне, ако я беше взел някой полицай с напълно легална цел, ако пък й се беше случила някаква авария автопилотът щеше незабавно да подаде сигнал за помощ.

Всичко това не преставаше да безпокои Исус Пиетро. Едно е изчезнал безследно автомобил, съвсем друго — когато това е станало при невероятни обстоятелства.

Вече привикваше да свързва Келер с подобни необясними случки: необяснимо бе как се е спасил при онова преследване, когато колата му изчезна под нивото на мъглата, необяснимо беше и въздействието му върху спомените на Хобарт за предната нощ. Въз основа на всичко това интуицията бе подсказала на Исус Пиетро да задейства сигнала „Избягал затворник!“ И ето ти — не един, а цяла тълпа, втурнала се в безумен бяг по коридорите.

А след това майор Янсен го потърси от вивариума. Никой до този момент не беше забелязал, че сънотворните шлемове продължават да работят. Как, тогава, са избягали близо деветдесетте затворници?

Още необясними неща. Що за дявол преследват? Един ли е — или са много? Келер ли е управлявал изчезналата кола? Сам ли е бил в нея? Докъде се простират знанията му?

Едно беше сигурно — мисълта за Мат Келер не му даваше покой. Сякаш неговият покоен чичо се бе завърнал от страната на нищото за да отмъсти за смъртта си. За да преследва своя убиец… Исус Пиетро изсумтя недоволно.

Беше наредил да се удвои охраната на моста Алфа-Бега, съзнавайки, че това е единственият възможен път за бягство от плато Алфа. Нито един колонист не би могъл да напусне платото без помощта на въздушна кола. (Ами ако някой пак се промъкне по необясним начин покрай часовоите?)