Лари Нивън - Дар от Земята

— А след това изгубиха интерес към теб, така ли? Оставиха те да си идеш и нищо повече?

— Точно така. През цялото време се оглеждах, чаках да получа някакви заповеди от високоговорителите. Никакъв отговор. Почаках малко и побягнах.

— А този човек, който те пусна в Болницата? Не се ли случи нещо особено малко преди да придобие обезумял вид и да побегне назад към портала?

— Какво например?

— Нещо със светлината.

— Не.

Худ имаше разочарован вид.

— Изглежда хората обичат да те забравят — подхвърли неочаквано Лени.

— Да. Откак се помня е така. В училище никога не ме изпитваха, когато не съм подготвен. А и побойниците не ме закачаха.

— Аз да имах твоя късмет — въздъхна Худ.

Лени придоби разсеян изглед, очевидно обмисляше някаква идея.

— Очите, значи — измърмори Хари Кейн. Слушаше разговора без коментари, заел позата на „Мислителя“. — Нали каза, че си видял нещо странно в очите на часовоя.

— Да. Но не зная какво. Според мен и друг път съм виждал подобен поглед, само че не помня кога.

— Ами този, който накрая стреля в теб. Неговите очи не бяха ли странни?

— Не.

Лени се пробуди от своя размисъл и го погледна с любопитство.

— Мат. Как мислиш, Поли щеше ли да дойде с теб у вас?

— Това пък какво отношение има, мътните ги взели?

— Не се ядосвай, Мат. Имам причини за да те питам.

— Само че аз не разбирам…

— Нали затова ти е нужна нашата помощ.

— Е, добре — да! Сигурен бях, че ще дойде с мен.

— А след това изведнъж ти обърна гръб и си тръгна.

— Да. Тази кучка просто ме з… — Мат преглътна останалото. Едва сега, когато можеше да почувства своята болка, гневът и унижението от разстояние, той осъзна, колко дълбоко го е уязвила. — Тръгна си, сякаш си спомни за нещо важно. Нещо по-важно от мен, например. Лени, дали причината не е била в нейния слухов апарат?

— Радиото? Не, тогава беше още рано. Хари, да си казвал на Поли нещо, което не е било за останалите?

— Съобщих й само, че ще се съберем в полунощ за да изслушаме новините от нея. Но това сте го чули всички. Нищо друго.

— В такъв случай, не е имало никаква причина да ме зареже — заяви Мат. — Но какъв смисъл да се ровим сега в това?

— Има нещо странно тук — промърмори Худ. — Можеш ли да си спомниш и за други подобни странни случки от твоя живот?

— Ти разсърди ли й се? — намеси се Лени.

— Страшно. Не мога да понасям, когато ме зарязват по този начин.

— Да не си я обидил с нещо?

— Не виждам с какво бих могъл. Чак след това се напих.

— Но нали спомена, че и друг път ти се е случвало?

— Всеки път. Всеки проклет път… докато срещнах теб. — Мат хвърли предизвикателен поглед наоколо. Другите го гледаха мълчаливо. — Ето защо не разбирам, какъв е смисълът да разговаряме за това. Не смятам, че е някаква странна случка, или както го нарече там Худ.

— За теб може и да не е — възрази Худ. — Но не и за Поли. Тя не е от онези, които си изпускат късмета. Или греша… Лени?

— Прав си. Тя се отнасяше с подобаваща сериозност към сексуалния си живот. Едва ли би разигравала някой, който не й харесва. Интересно ми е обаче…

— Аз също не се шегувах, ако това те интересува, Лени.

— Не беше това. Одеве каза, че си забелязал нещо странно в погледа на полицая. Същото ли беше, както в очите на Поли?

— За какво намекваш?

— Сам ми призна, че всеки път, когато се приготвиш да изгубиш невинността си с някое момиче, то те зарязва. Защо? Не си грозен. Не забелязах също да имаш неприятни навици, като например да ругаеш вулгарно. Поне докато беше с мен. Чистоплътен си. Та имаше ли нещо в погледа на Поли?

— Дявол да го вземе, Лени… очите й…

„Лицето на Поли неочаквано се промени, сякаш се беше заслушала в нещо, което само тя можеше да чуе. Погледът й преминаваше през него като през стъкло, а очите й изглеждаха незрящи…“

— Изведнъж придоби разсеян вид. Но какво искаш да кажеш? Сякаш си спомни за нещо друго, а след това си тръгна.

— Тази загуба на интерес… внезапно ли стана?

— Лени, престани да ме измъчваш. Какво, да не мислиш, че съм я прогонил? — Мат не можеше повече да търпи, чувстваше се като изпъната докрай струна. Никой досега не беше нахлувал по такъв начин в интимния му живот! Нито пък можеше да си представи, че една жена е способна да прекара известно време с него в леглото, да изслуша със симпатия всички негови мъчителни тайни, раздиращи отвсякъде душата му, а след това да ги извади на показ, в нещо като клинично обсъждане на кръглата маса! Струваше му се, че го разчленяват за органната банка, че още е в съзнание и наблюдава как лекарите измерват и сондират крайниците му, определяйки къде точно да преминат разрезите, вслушват се в шумовете на вътрешните му органи и от време на време си подхвърлят лаконични медицински коментари от здравната и социалната му биография.