Лари Нивън - Дар от Земята

— Не. — Мат въртеше задкрилките и щурвала така, че колата да увисне неподвижно над градината. Затревената площадка долу беше просторна, единият й край опираше в обрива, а вътрешността й бе оформена като староанглийски парк-лабиринт от жив плет. Къщата също беше в стар викториански стил и изглеждаше някак ъгловата. Плосък покрив, плоски стени почти без украса, сякаш беше построена от готови детайли, а едва по-късно е била разширена до настоящите размери. Джофри Юстас Парлет, очевидно, подражаваше на лошия вкус на древните си предци с надежда да притежава нещо различно и своеобразно.

За Мат естествено, всички къщи на плато Алфа изглеждаха еднакво странни.

Той спусна колата върху последния участък трева близо до пропастта. Корпусът й опря за миг земята, подскочи и отново се спусна. Мат включи едновременно и четирите пропелери и дръпна ръчката на щурвала рязко назад. Търбухът удари повърхността и кабината се разтърси. Щурвалът започна да се дърпа като побъркан напред, Мат го налегна с цялата си сила и погледна отчаяно Худ.

— Жироскопът — подсети го той.

Мат се пресегна с полупарализираната си дясна ръка и дръпна превключвателя на жироскопа.

— Още имаш да се учиш — подхвърли Хари Кейн със забележително спокойствие. — Свърши ли разказа? — Благодарение на настойчивостта му никой не посмя да прекъсне Мат.

— Е, може и да съм забравил нещо.

— Ще си играем на въпроси и отговори, когато всичко се успокои. Мат, Лени и Лидия, измъкнете ме от тук и преместете Джей до пулта за управление. Джей, можеш ли да си контролираш ръцете?

— Да. Действието на парализатора започна да преминава.

Мат и двете жени очевидно си пречеха в тясното пространство. Хари успя да излезе сам, придвижвайки се конвулсивно, но накрая дори се изправи. Той отказа предложената помощ и остана да дава съвети на Худ. В същото време Джей вдигна капака на таблото и взе да човърка вътре.

— Мат! — Извика Лени през рамо. Стоеше само на няколко инча от ръба на пропастта.

— Дръпни се от там!

— Не! Ти ела!

Той я доближи отзад. Мисис Хенкък го последва. И тримата стояха на края на площадката и разглеждаха сенките си долу.

Слънцето беше зад гърбовете им и светеше надолу под ъгъл от 45 градуса. Мъглата, която тази сутрин покриваше южния край на платото, сега се бе спуснала в пропастта и се плискаше като море току под краката им. И те гледаха своите сенки — три очертания, простиращи се в безкрайността, три черни тунела, които се стесняваха и смаляваха, пронизвайки белезникавата пелена до онази далечна точка, където се губеха от погледа. Всеки един от тримата бе завладян от усещането, че само неговата сянка е обкръжена от малка, ярка, съвършено кръгла дъга.

Ето че към тях се присъедини и четвърта сянка, която се движеше бавно и мъчително.

— Ех, да имахме сега фотоапарат — изстена Хари Кейн.

— Не съм виждал толкова красиво нещо — въздъхна Мат.

— Аз съм виждал, веднъж, много отдавна. Приличаше на призрачно видение. Аз, представителят на човечеството, стоя на края на света с венец от дъга около главата ми. Онази нощ се присъединих към Синовете на Земята.

Зад гърбовете им се разнесе приглушено бръмчене. Мат първи се обърна и видя, че колата се носи право към него ниско над тревата. Машината замря за миг над пропастта, продължи още малко нататък и увисна неподвижно, а след това се спусна бавно надолу и изчезна в мъглата.

Хари вдигна глава и потърси с поглед Худ.

— Всичко ли е наред?

Джей все още стоеше на колене до мястото, където бяха приземили колата.

— Напълно. Колата ще се върне точно в полунощ, ще почака петнадесет минути и отново ще се спусне долу. Това ще се повтаря три нощи подред. Някой ще ми помогне ли да вляза в къщата?

Мат почти го пренесе през парка. Худ беше доста тежък, а и не можеше да се държи на краката си. Докато вървяха, той попита полушепнешком:

— Мат, ти какво нарисува на онази врата?

— Кървящо сърце.

— Аха. И защо?

— И сам не зная. Но когато видях какво са направили нашите с часовоя… все едно да те пратят направо в органната банка. Спомних си за чичо ми Мат. Прибраха го, когато бях на осем. Така и не узнахме защо. Исках да им покажа, че там съм бил аз, Мат Келер, че съм дошъл и си тръгвам с бой. Исках да отмъстя за чичо Мат! Ще ти призная, Худ, не бях съвсем на себе си след всичко, което видях в органната банка. Нямах представа дали имате свой знак и какъв е той, затова реших аз да си измисля.

— Идеята не е лоша. После ще ти покажа нашия. Значи казваш, страшничко беше в органната банка.