Лари Нивън - Дар от Земята

— Ужасно. Най-лошото бяха онези мънички сърчица и бъбреци. От деца, Джей! Не знаех, че взимат и деца.

Худ го погледна смаяно, но в този миг Лидия Хенкък разтвори пред тях голямата парадна врата и трябваше да се съсредоточат върху изкачването на стълбите.

Исус Пиетро кипеше от гняв.

Известно време постоя в кабинета, опитвайки се да овладее напиращите в него неистови чувства. След това се върна на автоплощадката да надзирава извозването на последните поразени от ултразвуковия обстрел. Беше взел и радиостанцията за да държи постоянна връзка със секретарката си.

Никога досега не бе мразел колонистите толкова.

Исус Пиетро предпочиташе да дели човешкия род на две основни категории: екипаж и колонисти. На другите светове и планети може би се използваха и други понятия, но те нямаха никакво отношение към Планината Ягледай. Екипариите бяха господарите, мъдри и доброжелателни, а от колонистите се искаше да служат безпрекословно.

И в двете групи имаше изключения. Намираха се екипарии, които не бяха надарени нито с мъдрост, нито със стремеж към доброжелателност, които живееха само заради личната си изгода и не познаваха смисъла на думата отговорност. Намираха се и колонисти, които живееха единствено за да вредят на създадения симетричен ред и предпочитаха да бъдат обявени за престъпници, вместо да служат и работят. Когато се сблъскваше с онези представители на екипажа, които не предизвикваха в него възхищение, Исус Пиетро се държеше с уважение, отдавайки дължимото на тяхното положение. Колонистите-престъпници преследваше докрай и изпращаше за екзекуция.

Но въпреки това не изпитваше към тях ненавист — не повече, отколкото да речем Мат Келер към неговите рудокопни червеи. Бунтовниците и престъпниците бяха неразделна част от неговата професия, възможност за запълване на работния ден. Те се държаха така, а не иначе, тъкмо защото бяха колонисти и Исус Пиетро ги изучаваше с хладното любопитство на студент по биология. Свършеше ли работното време, с него си отиваше и интересът към колонистите — освен ако не се случеше нещо извънредно.

Но сега бе дошъл краят на това. В своя безумен бяг из Болницата бунтовниците бяха нахлули от неговия работен ден право в дома му. Едва ли щеше да се разгневи повече, ако му бяха изпотрошили мебелите, пребили прислугата, сипали отрова на домашните животни и като капак на всичко — свършили някоя работа върху килима.

Радиостанцията подаде предупредителен сигнал. Исус Пиетро я откачи от колана и произнесе:

— Кастро.

— Янсен, сър. Обаждам се от вивариума.

— Е?

— Липсват шестима бунтовници. Интересуват ли ви техните имена?

Исус Пиетро се огледа. Преди десет минути бяха отнесли и последните парализирани колонисти. В момента прибираха с носилки ранените служители от автоплощадката.

— При вас трябва да са всички. Направихте ли справка с операционната? Може някой да е издъхнал пред вратата.

— Ще проверя, сър.

Автоплощадката постепенно възвръщаше обичайния си вид. Тук бунтовниците не бяха успели да предизвикат онзи безпорядък, който все още цареше в коридорите и стаята за почивка. Исус Пиетро се замисли дали да се връща в кабинета си, или да проследи в обратен ред маршрута на бунтовниците през стаята за почивка. Тогава забеляза двама техници, които спореха разгорещено за нещо пред входа на един от закритите хангари и се приближи към тях.

— Нямахте право да изпращате Беси! — крещеше единият. Носеше рейдърска униформа, беше едър, широкоплещест красавец е нахална физиономия. Жива реклама за примамване на донаборници.

— А вие, тъпи военни, си мислите, че всички коли са ваши — отвърна злобно другият, механик, ако се съдеше по комбинезона.

— Какво има? — намеси се Пиетро.

— Този идиот не може да открие моята кола! Извинете, сър.

— И коя е вашата кола, капитане?

— Беси. От три години я ползвам, а тази сутрин някакъв кретен я пратил да пръска горичките. Ето, полюбувайте им се. Сега никой не знае къде е! — гласът му звучеше почти жално.

Исус Пиетро премести хладния си поглед върху механика.

— Вие ли изгубихте колата?

— Не, сър. Просто не зная къде са я изпратили.

— Къде са колите, които са участвали в пръскането на гората?

— Ето една от тях, сър — механикът посочи към хангара. — Почти разтоварихме контейнерите, когато този тип дотърча и се нахвърли върху нас. Бяхме разтоварили и втората, но сега я няма никаква.

— А известно ли ви е, че част от затворниците са се измъкнали? — Кастро не дочака отговора на механика. — Установете серийния номер и описанието на Беси и предайте данните на моята секретарка. Ако откриете колата, незабавно позвънете в кабинета ми. На този етап съм склонен да вярвам, че колата ви е била открадната.