Лари Нивън - Дар от Земята

Чудно наистина, колко време е трябвало, за да бъдат въведени тези закони.

Проблемът с органната банка се корени още в зараждането на двайсети век, когато Карл Ландщейнер разделил човешката кръв в четири групи: A, B, AB и 0. Или малко по-късно, през 1914 г., когато Алберт Хастин открил, че натриевият цитрат възпрепятства съсирването на кръвта. Или през 1940 г., когато пак Ландщейнер и Винер открили резус-фактора. Още тогава са можели да създадат органни банки и да ги снабдяват с кръвни продукти за сметка на осъдените престъпници, но изглежда никой не се досетил.

Не бива да се забравят също така разработките на Хамбургер през 60-те и 70-те в неговата парижка болница, където се извършвали присаждания на бъбреци от донори. И най-вече откриването на противоотхвърлящите серуми от Мостел и Гранович в 2010 г.

Никой изглежда дори тогава не забелязал връзката между тези открития и произтичащите от тях последици — чак до средата на двайсет и първи век.

А тогава почти целият свят бил наситен с органни банки, които се снабдявали на доброволен принцип от алтруисти, склонили да завещаят телата си в полза на медицината.

Но каква полза от едно тяло, свършило своя жизнен път от старост или вследствие на продължителна и изтощителна болест? И колко бързо може да стигне екипът до мястото на поредната катастрофа? Едва в 2043 г. в щата Арканзас, където така и не било отменено смъртното наказание, приели органната банка за официален метод на екзекуция.

Идеята започнала да се разпространява като горски пожар… като морална чума, по израза на един от съвременните й критици. Милард Парлет познаваше обстойно тази тема, но въпреки това изхвърли всички исторически детайли от речта си, за да не досади прекомерно на аудиторията. Хората и най-вече екипариите, никак не обичат да им четат нравоучения.

Е. По такъв начин правителството, контролиращо органните банки, е по-могъщо и всесилно от всеки диктатор, познат от историята. Много диктатори са разполагали с неограничена власт над смъртта, но органните банки за първи път позволяват тази власт да се разпростре едновременно над живота и смъртта.

1) Над живота: органните банки са в състояние да излекуват почти всяко заболяване, а правителството е институцията, която определя на кой от гражданите да се осигури лечение, оправдавайки се с постоянния недостиг на материали за всички. Така правото на удостояване става жизненоважно.

2) Над смъртта: Нито един гражданин не би протестирал, когато правителството осъжда престъпниците на смърт, ако това наказание му дава шанс да просъществува по-дълго.

Неправилно и нечестно? Винаги е имало моралисти. Но нека си остане така.

III. За проблема с органните банки на колониалните светове.

А. Алопластия — наука за присаждане в човешкото тяло на изкуствено създадени медицински материали.

Б. Примери:

1) Имплантиране на слухови апарати.

2) Сърдечни пейсмейкъри и изкуствени сърца.

3) Пластмасови тръбички за подмяна на артериални и венозни съдове.

В. Алопластията се използва на Земята от близо петстотин години.

Г. Но не и на колониалните светове. За целта е необходима висока технология.

Д. Всеки колониален свят разполага със своя органна банка. Хибернационният отсек на бавноходите може да се използва за замразяване на органи. По такъв начин самите кораби се превръщат в донорски центрове.

Е. Следователно дори алопластията не е в състояние да разреши проблема с органната банка на колониалните светове.

IV. Проблемът с органната банка и неговата връзка с политическата борба на Планината Ягледай.

А. Клаузата за далечните светове.

Милард Парлет смръщи вежди. Как ще реагира средният екипарий, когато узнае истината за Клаузата за далечните светове?

Това, на което ги бяха уличи в училище, беше съвършено вярно. В основата си, естествено. Клаузата за далечните светове беше съглашение, осигуряващо на екипажа правото да управлява и командва колонистите — традиция, останала в наследство от онези далечни времена, когато „Планк“ достигнал тази предназначена за колонизиране планета. Тогава колонистите се съгласили да я спазват.

За това на първи поглед странно съглашение не липсваха основания. Екипажът поемаше върху себе си целия риск, работеше напрегнато в продължение на десетилетия, търпеше всички несгоди в хода на предварителната подготовка, за да може да достигне една цел, за която никой не гарантираше, че ще бъде подходяща за обитаване. А колонистите спяха безгрижно през време на продължителния полет. Ето защо управлението по право оставаше в ръцете на екипажа и след приземяването.