Лари Нивън - Дар от Земята

— Ж… ир… оско… път! — произнесе мъчително Худ.

— А, разбрах. Какво да направя с него?

— Вхххключи гхо!

Мат премести ръчката с надпис „Жироскопи“ в положение „вкл“. Колата се разтърси, после някак от само себе си изравни полета и продължи гладко.

— Зззадкрилките.

Мат натисна нужния бутон. Скоростта на полета нарасна.

— Лени, помогни ми да се иззправя — произнесе малко по-членоразделно Худ. Седеше до левия прозорец, Хари Кейн бе по средата, а Мат отдясно. Лени се пресегна от задната седалка и завъртя главата на Худ към прозореца.

— З’вой.

— Как?

— На-тисни… к’пчето.

— Кое? Това ли?

— Т-това… идиот.

— За твое сведение — произнесе хладно Мат, — прелетях разстоянието от мазето на Хари до плато Алфа без чужда помощ. И това беше първият път, когато влизах във въздушна кола. Съвсем естествено е да не знам за какво служат всичките тези джаджи.

— Не п-приказвай, а дръж п-прав курс. Включи автоп-пилота.

Мат натисна посоченото копче. По-нататък колата полетя сама.

— Не летим към кораловите къщи — отбеляза той.

— Не, Изпълнението първо ще провери тях — бавно, но съвсем членоразделно поясни Хари. Не мога да каня сто души там, където отиваме.

— И къде е това?

— В една просторна и незаета къща, владение на Джофри Юстас Парлет и неговото семейство.

— А къде ще бъде в това време споменатият Джофри Юстас Парлет?

— Заедно със семейството си е на почивка в обществения курорт на Йота. Разполагам със сигурни хора на плато Алфа.

— Парлет? Той случайно да не е…

— Внук. Милард Парлет живее в тях, но сега подготвя своята реч. Сигурно тъкмо в този момент я е започнал. Ретранслационната станция на хълма Ноб е достатъчно далеч, а тукашните му хазяи са заминали, така че вероятно се е настанил при роднините.

— И все пак изглежда рисковано.

— Само според теб.

Мат все още беше малко обиден заради пренебрежителното отношение към него. Та нали той направи всичко! Той проникна в Болницата, освободи затворниците и създаде пълна бъркотия, а на края — преди да избягат — остави знака на възмездието!

— Там ще скрием колата докато нещата се успокоят — произнесе той, сякаш беше в курса на събитията. — А след това ще се върнем на Гама…

— И да изоставим моите хора във вивариума? Не мога да постъпя така. Пък и не забравяй Поли Торнкуист.

Поли. Момичето, което…

— Хари, аз не съм бунтовник. Голямото спасяване свърши. Честно казано, дойдох тук за да помогна на Поли — ако успея. Мога да напусна вашия кръстоносен поход когато пожелая.

— Нима си мислиш, че Кастро ще ти позволи да се измъкнеш? Той със сигурност знае, че и ти беше в числото на заловените. Ще те преследва, където и да се скриеш. Освен това, не мога да ти позволя да вземеш колата. Необходима е за моето голямо спасяване.

Мат направи гримаса. Вече смяташе колата за своя собственост. Но затова можеха да поспорят и по-късно.

— Защо спомена Поли?

— Тя е присъствала при приземяването на сондата. Кастро вероятно е открил в нея лентата. Може би я е разпитвал за да разбере кой още знае.

— Какво да знае?

— Виж, това не можахме да научим. Тайната остана в Поли. Но трябва да е нещо дяволски важно. Така поне смяташе Поли, а както виждаш, и Кастро. Ама ти не знаеше ли, че е пристигал рамробот?

— Не.

— Пазят го в тайна. Не са го правили преди.

— Поли се държеше така, сякаш е узнала нещо много важно — обади се отзад Лени. — Обеща да разкаже на всички късно вечерта след купона. Но Кастро не й даде възможност. Мисля си, дали пък набегът не е бил заради рамробота.

— Може вече да я е изпратил в органната банка — подхвърли Мат.

— Едва ли — поклати глава Хари. — Не и ако Кастро е открил филма. Иначе тя няма да проговори. Ще му е нужна ковчежна терапия, а тя отнема време.

— Ковчежна терапия?

— Няма значение.

Има или няма, Мат никак не хареса израза.

— И как възнамеряваш да организираш твоето спасяване?

— Не съм мислил.

— Малко наляво — подсказа Мат.

Под тях се носеха покриви и корони на дървета. Да се лети с колата при включени жироскопи беше далеч по-приятно. Мат не виждаше никакви други въздушни коли наблизо. Може би нещо ги е принудило да се приземят?

— Така… — каза замислено Лени. — Значи си се промъкнал чак в Болницата.

— С открадната кола — поясни Мат. — И незначително отклонение до страната на мъглите.

На устните на Лени трептеше усмивка — полудоволна, полунасмешлива.

— Поласкана съм.