Лари Нивън - Дар от Земята

От разбития прозорец зад тях се показа ръка с ултразвукова пушка. Мат стреля и полицаят падна. Но горе сигурно имаше още. Той притича назад, вдигна се на пръсти, опря пистолета в перваза и пусна няколко откоса вътре. В отговор последва цяла канонада от изстрели. Ръката му увисна, пистолетът изтрополи на земята и той самият тупна в тревата. Горе вече надничаха любопитни глави. В полезрението му се появи Бени и Мат побутна към него пистолета на първия полицай, а с лявата ръка извади от джоба си другия.

Хората вътре не очакваха появата на Бени. Цялото им внимание бе съсредоточено върху Келер, при това действаха предпазливо и повечето време се спотайваха зад перваза. След около половин минута всичко свърши.

— Там зад ъгъла има автомобилна площадка — информира го Бени. — С охрана.

— Те знаят ли, че сме тук?

— Не мисля. Мъгливите Демони благосклонно ни дариха с мъгла. — Бени се ухили и размаха войнствено пистолета.

— Чудесно. Ще се справим с помощта на пистолетите. Ти носи Джей, аз не мога.

— Джей беше единственият, който знаеше да лети.

— И аз мога — успокои го Мат.

— Майор Янсен. Незабавно подайте сигнала „Избягал затворник“!

Звукът на сирената последва незабавно — още преди Исус Пиетро да промени решението си. За един съвсем кратък миг той бе свръхестествено уверен, че е постъпил като пълен глупак. А това можеше да му коства кариерата…

Но не. Вероятно в този момент Келер освобождава затворниците. Щом не е тук, значи е на свобода. Първото, което ще направи е да помогне на пленените Синове на Земята. Ако охраната на вивариума го беше задържала, досега да е съобщила тук, но никой не е звънял, следователно Келер е успял.

Ами ако си спи най-спокойно във вивариума? Глупости. Защо тогава и двамата полицаи го бяха забравили? Поведението им твърде много напомняше това на Хобарт от предишната нощ. Цялата тази история намирисваше на чудо, от онези чудеса, които Исус Пиетро започваше да свързва с Келер. За такива чудеса трябва да съществува доста важна цел.

Най-малкото — всеки път да освобождават Келер.

А в коридорите сигурно вече е пълно с побъркани от страх колонисти.

Виж, това наистина е лошо. Полицаите-изпълнители имат причини да ползват щадящи оръжия, бунтовниците — никакви. Те ще избият всички, които им се изпречат на пътя.

Той си припомни бронираните врати и вградените ултразвукови излъчватели. Ако разположените в коридорите капани свършат своето, скоро бунтът ще е укротен. Но ако Синовете на Земята вече са извън сградата…

Тогава щетите, които ще причинят, са непредсказуеми.

— Тръгвайте с мен — нареди Исус Пиетро на двамата полицаи. — Пригответе оръжието за стрелба — подхвърли той през рамо.

Полицаите се освободиха от вцепенението си и се втурнаха по петите му. Нямаха ни най-малка представа какво се е случило, но Исус Пиетро не се съмняваше, че видят ли колонист, ще се сетят да стрелят по него. Те щяха да са негови лични телохранители.

Дузина уплашени колонисти, двама от тях частично парализирани. Седем трофейни пистолета.

Мат остана прикрит зад ъгъла, подчинявайки се неохотно на заповедта на Бени. С него бяха двете жени — Лени и тигрицата на средна възраст със звучното име Лидия Хенкък. Тук бяха и двамата ранени — Джей Худ и Хари Кейн.

Мат жадуваше да вземе участие в схватката край автоплощадката, но бе принуден да се подчини на здравия разум. Тъй като бе единственият, който умееше да управлява въздушна кола, този път трябваше да се жертват другите.

Автоплощадката представляваше просторен, равен участък, покрит с ниско подстригана трева, способна да издържи дори когато я тъпчат непрестанно. Тук-там се виждаха прави, бели линии, които очертаваха отделните сектори за кацане. Горе-долу в центъра се намираха самите коли. Край тях дори сега се навъртаха хората от поддържащия персонал. Ниско над тревата се стелеше мъгла, която засега прикриваше бягащите в атака бунтовници.

Щурмовата група бе преминала половината от разстоянието, когато от стената на Болницата към тях насочиха ултразвуков излъчвател с размери на прожектор. Бунтовниците започнаха да се сипят като окосена трева. Същото стана и с механиците край въздушните коли. Полето изведнъж се осея с неподвижни тела, скрити под завесата на мъглата.

Мат побърза да скрие глава, когато видя, че прицелват големия излъчвател към ъгъла, където се криеше. Въпреки това почувства известно вцепеняване на ръката и рамото от същата страна.