Лари Нивън - Дар от Земята

Сега вече тълпата се разтегли — по-бавните взеха да изостават, а междувременно Кейн беше достигнал края на коридора. Той заобиколи ъгъла, следван по петите от малка групичка. Двамата полицаи, лениво подпрени на отсрещната стена с димящи чашки в ръце, извърнаха глави за да видят каква е причината за шума. За миг те замръзнаха като омагьосани… а след това чашките им полетяха, оставяйки след себе си кафеникави дири и пистолетите им изскочиха с бързината на слънчеви зайчета. Нещо забръмча в ушите на Хари Кейн и той почувства, че пада. Но последният, мимолетен поглед към коридора показа, че полицаите също са се строполили.

Кейн лежеше като счупена кукла и гледаше право пред себе си с помътнял поглед. Тялото му бе напълно парализирано. Край него продължаваха да трополят крака. От време на време някой от бягащите се препъваше в него.

Изведнъж четири ръце го сграбчиха за китките и пищялите, вдигнаха го и го понесоха, люшкайки тялото му. Хари Кейн изпитваше безкрайна благодарност към своите спасители. Винаги бе презирал тълпата. Но поведението на тази тук надхвърляше всички негови очаквания. През шума и тътена до ушите му достигна вой на сирена.

Лени, Мат и Джей Худ настигнаха опашката на групата в подножието на стълбището.

— Спрете! — извика задъхано Мат. — Имам пистолет.

Лени мигновено схвана казаното и забави бяг. Мат можеше да ги охранява отзад. Но ако се опитат да достигнат предната част на колоната, може да заседнат по средата и там ултразвуковият генератор е напълно безполезен.

За щастие никой не ги заплашваше откъм тила. В противоположна посока неочаквано се вдигна врява и малко след това те започнаха да прескачат проснати тела — първо на полицаи, а сетне на мъже и жени с бели престилки. Мат установи, че стомахът му прави отчаяни опити да се обърне наопаки. Злобата на бунтовниците го отвращаваше. Ужасяваше го и доволната усмивка на Худ.

Отново суматоха отпред. Двама мъже спряха да вдигнат едно паднало тяло и продължиха напред. Макар и временно Хари Кейн беше напуснал играта.

— Надявам се някой все пак да е поел командването! — извика разтревожено Худ.

В коридора зави сирена. Силата й беше достатъчна за да пробуди Мъгливите Демони и да ги изпрати в небесата в дирене на изгубеното спокойствие. От звука й трептяха дебелите бетонни стени и се тресяха костите на хората. Последва я оглушително метално дрънчене. Тежка бронирана врата се стовари върху групата и я раздели на две. Един от бегълците издъхна под тежестта й. Опашката на тълпата, състояща се от дузина мъже и жени, удари като вълна стената и отскочи от нея.

Клопка. Обратният край на коридора също се оказа затворен. Оставаха вратите от двете страни. Един от бегълците започна да проверява подред дали са отключени.

— Ей, насам! — извика той и помаха с ръка. Другите го последваха без излишни коментари.

Стаята вероятно бе предназначена за отдих, защото по края й бяха подредени широки и меки дивани, фотьойли и кафе-масички, а в дъното бе монтиран стъклен бар. И панорамен прозорец. Когато Мат дотича до вратата от прозореца бе останало само назъбено стъкло по краищата. Човекът, който бе открил стаята, дочупваше стъклените остатъци със стол.

Почти безшумно бръмчене — и Мат усети парализиращото действие на ултразвуковия лъч. Идеше от вратата! Мат я блъсна с рамо и лъчът изчезна.

Автоматични оръжия?

— Бени! — извика Лени, вдигайки близкия край на дивана. Мъжът до прозореца дотича, вдигна другия му край и двамата заедно прехвърлиха тежката мебел през перваза. Един по един колонистите го последваха.

Худ видя един шкаф и дръпна вратата му. Все едно, че беше разтворил кутията на Пандора. Пред втрещения поглед на Мат отвътре изскочиха поне половин дузина мъже с бели престилки. Още малко и щяха да го разкъсат на части. Той успя да охлади ентусиазма им с помощта на пистолета. Всички дружно се натъркаляха по пода, включително и Худ. Мат го издърпа настрани, метна го на рамо и последва останалите. Худ беше по-тежък, отколкото изглеждаше.

Когато се стовариха долу Мат не издържа и го изпусна на тревата. В другия край на ливадата се виждаше едно от крилата на Болницата, а зад нея стената с бодлива тел отгоре. Той вдигна Худ, закрепи го някак си на рамо и закуцука след другите. Начело на малката групичка бегълци тичаше човекът на име Бени. Мат се озова най-отзад и краката му се огъваха под неимоверната тежест.

Стигнаха близкия ъгъл — Болницата сигурно имаше милион ъгли — и изведнъж първите спряха и отскочиха рязко назад. Сигурно отсреща дебнеха полицаи. Внимателно остави Худ на тревата, извади пистолета…