Лари Нивън - Дар от Земята

— Ясно. А ти преживя ли го?

Худ придоби сериозен израз.

— В началото да. Бях доста неподготвен. Честно казано, преди това много се фуках.

Лени кимна.

— Хващам се на бас, че е така с всички първия път. И с теб също, Мат. Изведнъж си помисляш — ето Го, започва се и целият се напрягаш. И в този миг очите на твоето момиче стават странни.

Мат едва се сдържа да не изругае. Точно от това се беше опасявал.

— А ние двамата? Лени, защо не се защитих по същия начин от теб?

— Не зная.

Худ щракна с пръсти.

— Ей, стига вече! Какво значение има? Каквото и да е било, повече няма да ти потрябва.

— Трябва да узная!

Худ вдигна рамене, отдалечи се и приседна до камината.

— Здравата те е пипнало — отбеляза Лени. — Мислиш ли, че има някакво отношение към всичко останало?

— Възможно.

Лени така и не можеше да разбере защо Мат смята въпроса за толкова важен, но искрено се стараеше да помогне.

— Дали пък не е защото съм по-възрастна от теб? Може да си решил, че зная какво правя.

— Нищо не съм решавал. Бях твърде пиян. И огорчен.

Лени се размърда неспокойно, оправяйки смачканата си рокля.

— Мат! Спомних си! Там беше тъмно като в бъчва!

Мат присви очи. Да, точно така беше. До леглото се бе добрал пипнешком, едва след това запали лампата за да я разгледа.

— Това било, значи. Така-а-а — той въздъхна облекчено. Чак сега почувства колко е изтощен от разговора.

— Свършихте ли? — попита отегчено Худ.

— Да.

Худ стана и напусна хола без да се оглежда. Лени понечи да го последва, но се поколеба. Мат седеше отпуснато, сякаш някой бе изстискал от него целия живителен сок. Тя го докосна по ръката.

— Какво те мъчи, Мат?

— Аз я прогоних! Вината не е била в нея!

— Поли? — Лени надникна усмихната в очите му. — Какво толкова те тревожи? Нали след това получи мен?

— Ах, Лени, Лени. Тя може вече да е в органната банка! Или да са я подложили на… ковчежна обработка, каквото и да значи това.

— Вината не е твоя. Ако я беше намерил във вивариума…

— А не съм ли виновен задето си помислих, че така й се пада? Тя ме заряза, изхвърли ме от живота си като мръсно коте, а само след час попадна в лапите на Изпълнението! И когато узнах за това, бях доволен! Аз отмъстих! — той вкопчи пръсти в рамото на Лени и тя прехапа устни от болка.

— Вината не е твоя — повтори Лени. — Ако можеше, щеше да я спасиш.

— Естествено. — Но Мат вече не я слушаше. Дори пусна рамото й. — Трябва да я намеря — промърмори той на себе си. — Да. Отивам да я потърся.

Мат стана и се отправи към изхода.

— Върни се веднага, кретен!

Мат спря насред хола.

— А? Нали всички искахте точно това?

— Върни се! Как смяташ да прескочиш стената? Пак ли си решил да тропаш на вратата?

И Мат се върна. Тресеше го, нямаше сили дори да разсъждава.

— Този път Кастро ще е взел мерки, не смяташ ли? Може и да не знае какво точно е станало миналата нощ, но е подушил, че работата не е наред. Ела тук, седни. Не бива да подценяваш този човек, Мат. Трябва да обмислим внимателно всичко.

— Прави сте, да го вземат мътните! Как да преодолея онази проклета стена?

— Уморен си. Защо не почакаш, докато се върне Хари?

— О, не. Не желая никаква помощ от Синовете на Земята. Това няма нищо общо с вас.

— И с мен също, така ли? — попита Лени. — Нима ще отхвърлиш помощта ми?

— Разбира се, че не, Лени.

— Добре, да се върнем към началото. Как смяташ да проникнеш в Болницата?

— Права си. Далечко е да се върви пеша. Мммм… колата на Парлет. Тя е на покрива.

— Но ако Кастро я засече, това ще го доведе право тук.

— Ще почакам до среднощ, за да взема другата кола.

— Може това наистина да е единственият начин. Или да нападнем някоя от близките къщи — всеки екипарий притежава собствена кола.

— Само ще загубим време.

— И без това трябва да почакаш до залез-слънце, преди да започнеш.

— Предлагаш да използваме прикритието на тъмнината?

— За предпочитане е. Представи си, че мъглата внезапно се разсее.

— Права си. — Жителите на Алфа обичаха да се любуват на залезите, които тук, на тази планета, никога не си приличаха. Сигурно затова парцелите край ръба на платото бяха няколко пъти по-скъпи от тези във вътрешността.

— Изведнъж ще се озовем пред погледите на няколко хиляди души. Един от тях може да е самият Кастро. Така че, най-добре е да изчакаме тъмното.

Мат стана и разкърши схванатото си тяло.

— Добре. Стигаме до Болницата. Но как да проникнем вътре? Лени, какво е това електронно око?