Лари Нивън - Дар от Земята

Мислите му отново се върнаха към лелеяната мечта за превъоръжаване на всички изпълнители със смъртоносни игли. Само че тогава те щяха да се боят да стрелят един в друг. И което беше по-лошо — ще изпитват опасение от собственото си оръжие. Нито веднъж след подписването на Каузата за далечните светове на тази планета не беше прилагано смъртоносно оръжие. А и отровните игли бяха произведени толкова отдавна, че сигурно вече бяха изгубили своята ефективност.

Тази вечер той прати по дяволите първата от безбройните традиции. Направи ли само една погрешна стъпка, ще се наложи сам да плаща за всичко. Не беше от онези, които лесно грешат. Но сега не ставаше въпрос само за избягалите затворници. Из въздуха се усещаше нещо друго, намирисваше на сериозна промяна. Нещо ще се случи.

Неясна червена линия отделяше черното небе от черната земя. Тя постепенно избледня и внезапно навън блеснаха светлините на Болницата, прогонвайки надалеч мрака на нощта. Някой донесе на Исус Пиетро вечеря и той започна да се храни припряно, а когато отнесоха подноса, задържа каната с кафе.

— Ето там, долу — каза Лени.

Мат кимна и бутна напред ръчката на пропелерите. Спускаха се към среден по размери жилищен дом, който отдалеч приличаше на грамадна, четвъртита купа сено. Купата имаше прозорци, а от едната й страна бе разположена издадена равна площадка, подобна на балкон. Под балкона — басейн със странна форма. Зад прозорците горяха светлини и отблясъците им трепкаха по повърхността на басейна. Самата вода беше осветена отдолу. На покрива нямаше площадка за кацане, но на отсрещната страна на къщата бяха приземени две въздушни коли.

— Аз бих избрал някоя необитаема къща — подхвърли Мат, но тонът му не прозвуча критично. Вътрешно беше признал водачеството на Лени в подривното дело.

— И какво от това? Дори и да намериш кола, как ще проникнеш в нея, след като не разполагаш с ключ? Избрах тази къща, защото повечето от обитателите й ще бъдат отвън, край басейна. Ето, виждаш ли ги? Задръж колата да видим колко ще сваля с първия откос.

В началото полетяха право на изток, към пропастта, придвижвайки се слепешком в мъглата, но достатъчно далеч от Платото, за да не долови никой шума от пропелерите. Много по-късно, когато къщата на Парлет остана далеч назад, те отново свърнаха към Платото. Мат управляваше колата, положил пушката на седалката до себе си. Никога досега не беше изпитвал подобен прилив на енергия, а заедно с него усещането за безопасност и неуязвимост.

Лени седеше на задната седалка, откъдето можеше да стреля и през двата прозореца. Мат не успя да преброи колко бяха хората край басейна. Но пушките бяха снабдени с телескопични устройства.

Чу се приглушен пукот, като от пръскане на гумен балон.

— Един — промърмори Лени. — Двама. А, още един… трима… готово. Отлично, Мат, спускай се. Уф! Не толкова бързо, за Бога!

— Слушай, да се приземя, или не?

Но Лени вече беше изскочила от кабината и тичаше към къщата. Мат я последва, но по-бавно. От басейна се вдигаше пара, като от някаква гигантска вана. По края му в различни пози лежаха трима екипарии — и тримата бяха съвсем голи. Никой досега не му беше казвал, че аристокрацията обича да се развлича с нудистки купони. Той почувства, че се изчервява, но изведнъж забеляза малка тъмна локва кръв под шията на едната жена. В сравнение с това липсата на дрехи бе незначителна подробност.

Откъм басейна къщата както преди наподобяваше сламена купа, но през тревистожълтите й сводове прозираше подлежащата опорна конструкция. Отвътре къщата съществено се отличаваше от дома на Джофри Юстас Парлет: стените бяха изпъкнали, а средата на стаята бе заета от изкуствено конусообразно огнище. Лъхаше на разкош.

Мат чу още един приглушен изстрел и се втурна вътре.

Тъкмо се беше изравнил с една от вратите в коридора, когато се разнесе втори изстрел. Зад полираната маса седеше мъж, с подвижен телефон в ръка. В мига, когато Мат го съгледа, мъжът започна да се свлича — беше доста мускулест и добре сложен, на средна възраст, облечен само с няколко капки пот и с изражение на първичен ужас върху лицето. Очите му бяха втренчени в Лени. Едната му ръка притискаше кървавото петно върху ребрата му. Ужасът постепенно започна да изчезва, но Мат бе сигурен, че никога няма да забрави това изражение. Страшно е да те нападнат с оръжие — стократно по-страшно, когато си съвсем гол и беззащитен.

— Претърси горе — нареди Лени, докато презареждаше пушката. — Трябва да намерим стаята, където са се съблекли. Ако откриеш дрехи, провери в джобовете за ключове. Побързай, няма да зимуваме тук.