Лари Нивън - Дар от Земята

Мат смътно си припомни една история, която бе дочул снощи. Нещо за открадната кола, която продължавала да кръжи над Платото, докато не й свършило горивото. Вероятно след това колата е паднала в мъглата, пред яростните погледи на безсилните изпълнители. Ами ако това е била само официалната версия? Ако горивото не се е свършило, колата само се е потопила на автоматичен режим в отровната мъгла, заобиколила е Платото и се е появила на друго място? За да бъде скрита в мазето на Хари Кейн.

Вероятно никога няма да узнае истината.

Душът все още работеше. Мат трепереше неудържимо, когато застана под него, но горещата струя бързо го сгря. Животът като че ли взе да става малко по-поносим. Така е винаги, когато поне за малко можеш да се пъхнеш под ободряващия душ.

Изведнъж Мат се сети за нещо, за което досега не се бе замислял и почувства как кожата му настръхва отново. Набегът беше толкова многочислен. Изпълнителите бяха заловили всички гости. Съдейки по следите навън те се бяха разположили доста рано, за да приберат дори първите, които си тръгват. Това означаваше, че в Болницата са били доставени най-малко двеста души.

Някои от тях със сигурност са невинни. Мат не се съмняваше в това. А изпълнителите се стараеха да бъдат изрядни в обвиненията си. Съдебните процеси протичаха на закрито, присъдите се обявяваха пост фактум, но все пак повечето бяха справедливи според действащите закони. Дори заподозрените се връщаха невредими от Болницата.

Пресяването им ще отнеме много време. Освен ако полицията не освободи всички, като остави за разпит само тези, които носят слухови апарати. Но разпитите също отнемаха време. Значи все още имаше надежда Лени, Худ и Поли да са живи. Разбира се не могат да избият всички веднага.

Мат заряза душа и намъкна дрехите. Беше ги открил в един гардероб, вероятно принадлежаха на Хари Кейн, защото гащетата бяха твърде големи, а ризата тясна. Поне на първо време ще свършат работа, реши Мат. Сега имаше по-важни проблеми за решаване.

Нямаше ни най-малка представа колко време е необходимо, за да бъде разчленен един човек, а органите му — изпратени за съхраняване, но предполагаше, че ще е доста, ако работата се върши както трябва. Разбираше, че всяка минутка забавяне намалява шансовете да бъдат спасени участниците в снощната веселба. Поне засега те не бяха никак малки.

Освен ако Мат Келер не предпочете да живее с мисълта, че не е направил нищо за тях.

„Какво да направя? Да се добера до плато Алфа, където веднага ще ме застрелят? И да тръгна — как ще премина през строго охранявания мост?“

Обедното слънце сияеше в кристалночистия въздух над този добре уреден свят, рязко контрастиращ с полуразрушената коралова хралупа около него. Мат замря неуверено на прага, внезапно се обърна, върна се в гостната и се спусна в мазето. Дори и да е невъзможно той трябва да се увери лично в това. Мазето е било командният център на бунтовниците — ако изпълнителите бяха пропуснали някое оръжие, то ще е само тук.

В колата нямаше никакви оръжия, но затова пък се натъкна на интересна колекция от необясними на първи поглед следи. В разкъсаната й мантинела се виждаха отвори за яки метални болтове, закрепени право към голите стени, но тези болтове или бяха отрязани, или счупени. В багажника откри шест предполагаеми скривалища за оръжие. Имаше и специален сандък с гнезда за гранати, сега празни. Впрочем, кой знае — може би за сандвичи? Изпълнителите бяха прибрали всички оръжия, само колата бе оставена непокътната. Решили са вероятно да я приберат по-късно.

Мат се промуши в кабината и огледа контролното табло, но не видя нищо познато. Никога досега не беше сядал в такава кола. Върху таблото се спускаше заключващ капак, чиято бравичка беше разбита и зееше.

Отпуснат в мекото кресло, Мат си мислеше, че ако сега си тръгне, това ще е равносилно на отказване. Погледът му се спря на бутона с надпис „старт“, протегна нехайно ръка и го натисна. Дори не чу бръмченето на включения мотор.

Ударът го накара да подскочи като галванизирана жаба. Всичко се сля в един общ и светкавичен тътен. Дали пък Хари не бе минирал къщата? Не — Мат все още беше жив. Неочаквано го обля дневна светлина.

Дневна светлина.

Четирите фута земя над него бяха изчезнали. Виждаше се стената на къщата. Беше се наклонила. Хрумна му, че Хари Кейн може да се е увличал по поставяне на насочени подземни заряди. Какво ти увлечение, бил е направо гений! Нито един рудокопен червей не би свършил по-прецизно тази работа.