Лари Нивън - Дар от Земята

Но дори и десетгодишно дете никога не би вдигнало колата във въздуха, без да включи жироскопа.

Както обикновено, но много по-късно от обичайното, Исус Пиетро закусваше в леглото. Също както обикновено наблизо седеше майор Янсен с чаша кафе в ръка — готов да изпълни някое нареждане или да отговаря на въпроси.

— Настанихте ли заловените бунтовници?

— Да, сър, във вивариума. Всички, освен трима. За толкова не стигнаха местата.

— Тези тримата в органната банка ли изпратихте?

— Да, сър.

Исус Пиетро сръбна от чашата с грейпфрутов сок.

— Да се надяваме, че точно те не са знаели нищо важно. Как стои въпросът с подставените лица?

— Отделихме тези, които не носят слухови апарати и ги пуснахме. За щастие успяхме да свършим преди шест. Точно в шест всички слухови апарати се изпариха.

— Изпарили се, няма що! Какво — нищо ли не остана от тях?

— Доктор Госпин взе проби от въздуха. Може би ще открие някакви следи.

— Това няма значение. Все пак, ловък номер, като се има пред вид колко са им ограничени възможностите.

След близо пет минути почти непрекъснато мляскане и преглъщане той неочаквано поиска да узнае:

— А какво стана с Келер?

— С кой, сър?

— Този, който избяга.

След три телефонни обаждания майор Янсен най-сетне бе в състояние да докладва:

— От района на колонистите няма никакви съобщения. Келер не се е завръщал у дома, не е правил опит да влезе във връзка с никой от роднините си, нито с колегите в работата. Никой от полицаите, участващи в набега, не го разпозна по снимките. Никой не си призна, че му се е изплъзвал.

Настъпи поредното затишие, през което Исус Пиетро довърши кафето. След това разпореди:

— Доведете заловените един по един в кабинета ми. Искам да разбера дали някой от тях вчера е наблюдавал приземяването.

— Намерихме снимки на товар номер 3 в едно от момичетата, сър. Вероятно са заснети е телескопичен обектив.

— Охо? — За миг мислите на Исус Пиетро се изписаха съвсем образно на лицето му. Милард Парлет! Ако разбере… — Не разбирам защо не ми докладвахте за това по-рано. Тази информация да се смята за строго поверителна. Можете да си вървите. Не, почакайте малко… Сетих се още нещо. Може би долу има и други подземни помещения, които не сме открили. Изпратете издирвателната група да прегледа с ехолокатор целия район около къщата.

— Слушам, сър. Веднага ли?

— Не, не. И без това вивариумът е препълнен. Нека почакат.

Телефонът зазвъня и отново попречи на майор Янсен да си тръгне. Той вдигна слушалката, послуша малко и каза:

— Добре де, но защо звъните тук? Почакайте.

След което добави с лека насмешка:

— Сър, насам приближава непредпазливо пилотирана въздушна кола. Понятие нямам защо звънят тук.

— И аз не разб… я чакай. Да не е същата, която открихме в мазето на Келер?

— Ще попитам. — След малко: — Тя е, сър.

— Трябваше да се сетя, че съществува начин да бъде изкарана от мазето. Кажете им да я свалят.

Геолозите (само не искайте да ви бъде обясняван смисълът на това понятие) смятат, че Планината Ягледай е геологически млада. Преди няколкостотин хиляди години кората на планетата започнала да се разтапя. Вероятно конвекционните течения във вътрешните слоеве докарали голямо количество силно нагорещена магма, която довела до разтапянето на кората, или може би тази роля е изиграл обхванат в пламъци астероид. При последвалото изстиване магмата започнала да се издига нагоре, издигала се и изстивала, отново се издигала и изстивала още повече, докато накрая над повърхността се оформило грамадно по размери плато със стъпаловидни хълмове и плосък връх. Височината му над общото равнище достигала четиридесет мили. Съвсем сигурно е, че като геологична структура платото е младо — невъзможно е една толкова нелепа аномалия да се съпротивлява твърде дълго на ерозийните сили в атмосферата на планетата.

И тъй платото било младо, с неравен контур. Общо взето северният му край е по-висок, достатъчно висок, за да поддържа един постоянно свличащ се надолу ледник и прекалено висок и студен, за да бъде удобен за заселване.

По-голямата част от реките и потоците се стичат на юг, за да се слеят накрая или с Мътното свлачище, или с Дългия водопад — и двете са прорязали дълбоки каньони през южните земи. Двата каньона завършват с живописни водопади, най-високите в цялата обитавана вселена. Реките текат на юг, но има и изключения, тъй като повърхността на Планината Ягледай е достатъчно неравна и начупена и представлява лабиринт от плата, разделени от дълбоки клисури и пропасти.