Лари Нивън - Дар от Земята

Събуди се към девет с ужасно главоболие. Устата му вонеше така, сякаш всички полицаи от Изпълнението се бяха разхождали с мръсни чорапи по езика му. Остана да лежи, загледан нагоре към клоните на дърветата, които неговите далечни предци бяха нарекли борове, докато се опитваше да си спомни.

Колко много неща бяха започнали и свършили само за една нощ. Сякаш изведнъж всички хора на този свят се бяха скупчили около него. Худ, Лени, четиримата мъжаги, подпийналият младеж от бара, веселякът, който веднъж откраднал въздушна кола, Поли, Хари Кейн и цяла джунгла от анонимни гласове и лица.

Всички бяха изчезнали. Човекът, от когото Мат все още носеше белег на шията си. Жената, която с такава лекота го бе забравила. И Лени! Как да си прости загубата на Лени?

Сигурно вече са мъртви. А през следващите няколко години ще се появят под формата на очи, кръвоносни съдове, органи, късчета от скалп…

Сега вече полицията ще търси само един човек — Мат.

Той седна и всичките му мускули застенаха болезнено. Изпълнителите сигурно са открили дрехите му в малката стаичка. Може ли човек да бъде разпознат по собствените си дрехи? И да не успеят, невъзможно бе да пресече гол и незабелязан Платото. На Земята можеше и да съществуват узаконени нудисти, но тук, на Планината Ягледай, те бяха изчезнала порода.

Не можеше дори да се предаде. Сега вече никой няма да му повярва, че е невинен. Трябва по някакъв начин да се снабди с дрехи и да се надява, че са го забравили. Мат се изправи и изведнъж отново бе завладян от спомените: Лени, Лени в мрака, Лени, осветена от лампата край леглото. Поли — момичето с тайната. Худ на име Джейхоук. Призля му и той се преви мъчително. Все пак успя да овладее спазмите, не без мъчително усилие на волята си. Усещаше черепа си като кънтящ барабан. Той се изправи и закрачи към края на водоразделната гора.

Вдясно и вляво покрай основата на стръмнината Бета-Гама бяха подредени водоразделни дървета. Над нея се издигаше плато Бета, но до там можеше да стигне само по моста, който бе на много мили от тук. Отпред се показа просторна поляна с няколко пасящи кози. Зад езерцето стърчеше покрив на къща. Почти можеше да се ориентира. До дома му имаше поне четири мили. Абсурдно бе да се прибере, без да го забележат.

Защо да не се върне в къщата на Хари? Лени бе споменала, че там има скривалище. А и тези, които се измъкнаха при набега… някои от тях също може да се върнат обратно. Сигурно ще се съгласят да му помогнат.

Ще се съгласят ли?

Длъжен е да опита. Близо е, може да пропълзи и да се крие в храсталаците. И да разчита на „късмета на Мат Келер“ — поне досега нито веднъж не му бе изневерявал.

Късметът наистина не му изневери — странният късмет, който сякаш скриваше Мат Келер винаги, когато не желаеше да го забелязват. След два часа се добра до къщата. Коремът и коленете му бяха позеленели от пълзенето.

Местността около къщата бе изпотъпкана и покрита с отпечатъци от колела. Изглеждаше, сякаш целият личен състав на Изпълнението бе взел участие в този набег. Мат не забеляза постове, но въпреки това продължи да се прокрадва с максимална предпазливост. Полицаи или бунтовници — и едните и другите с еднаква лекота биха могли да го застрелят. А дори и да се поколебаят за миг, не му се щеше да отговаря на въпроси от типа на: „Къде са ти гащите, приятелче?“

Вътре нямаше никой. Край една от стените се въргаляха два разбити почистващи автомата. Насред стаята зееше квадратен отвор, от който надолу се спускаше тясна стълба. Стените на гостната бяха изпъстрени със следи от куршуми. Картината бе съвсем същата и в мазето, където Мат се спусна.

Долу нямаше нито хора, нито мебели. По пода се виждаха тъмни петна, очертаващи местата, където до скоро са били поставени инструменти и машини с неизвестно предназначение. Сега от тях бяха останали само изпокъсаните проводници. Тук имаше три масивни метални врати — и трите бяха прогорени и разбити. Едната водеше към кухнята, другите две — към празни складове. Една от стените бе срината до основи, но това, което зърна зад нея, бе почти непокътнато. Това беше летяща въздушна кола, от този модел, който най-често използваха семействата на висшите членове на екипажа. Никога досега Мат не бе виждал подобна отблизо. Само дето тази бе затворена в мазе и по никакъв начин не можеше да полети. За какво му е дотрябвала на Хари Кейн кола, която не може да използва?

Може би тъкмо заради нея е бил организиран набегът. На колонистите бе строго забранено да използват въздушни коли. Но защо тогава не са забелязали изчезването й по-рано? Колата трябва да е била тук, когато са започнали да строят къщата.