Лари Нивън - Дар от Земята

„Според теб, колко струва подобна къща?“

„Да речем, хиляда кредита, без да броим цената на мебелировката. Мебелите вероятно струват два пъти повече. Килимите са по деветдесет кредита, ако ги купиш и след това ги оставиш да порастат. Двата автомата за почистване са поне петдесет кредита.“

„А колко ще струва да се изкопае отдолу мазе?“ „Каква идея, слава на Мъгливите Демони! Мазето трябва да се копае ръчно, с човешки труд. В най-добрия случай ще струва поне двайсетина хиляди кредита. За толкова пари може да се вдигне цяло училище. А и на кого би хрумнало да копае мазе под една къща от строителен корал?“

„На кого, наистина?“

Исус Пиетро скочи и изтича към изхода.

— Майор Янсен!

Продължението можеше да внесе допълнителен смут в хода на разследването. Исус Пиетро реши да се отбие в службата по въздушен транспорт, докато групата с ехолокатора изследваше дома и околностите му. Първоначалните данни бяха обнадеждаващи. Отдолу наистина имаше грамадно празно пространство. Майор Чин настояваше да потърсят входа, но това можеше да продължи цялата нощ, а и шумът би могъл да уплаши бегълците. Исус Пиетро стисна в юмрук своето любопитство и нареди да взривяват.

Както предполагаше, последва бъркотия. Малко след това се натъкнаха и на първия капан, конструиран от неуловими за детекторите им материали. На място загинаха двама полицаи, преди да прибегнат до гранатите с приспивателен газ.

Когато всичко утихна, Исус Пиетро се спусна след сапьорската група в мазето. Почти веднага зърна един от бунтовниците — беше заспал върху ръчката на детонаторното устройство. Кабелите му водеха до самоделна бомба с достатъчна мощност, за да вдигне във въздуха цялата къща, заедно с мазето. Исус Пиетро разгледа внимателно спящия и си отбеляза мислено да се позанимае по-късно с него — интересно му беше да разбере, дали бунтовникът се с уплашил и затова не е взривил бомбата. Подобни хора можеха да се окажат полезни.

Но най-изненадващото бе, че зад една от стените откриха въздушна кола — четириместен модел отпреди три години с надраскана отражателна престилка. Нито Исус Пиетро, нито някой от заместниците му успя да измисли по какъв начин да я извадят навън. Изглежда къщата бе построена право върху нея. „Естествено — мислеше си той. — Първо са изкопали мазето, а след това са пуснали корала да расте.“ Той нареди на хората си да пробият отвор в стената и да изтеглят през него колата. На практика това означаваше да се разруши цялата къща.

Тясна извита стълба се спускаше от тайния вход към основата на мазето. Под нея бунтовниците бяха поставили бомбата. Люкът в пода на стаята отгоре бе скрит под дебел килим, който зарастваше за двайсет минути след всяко отваряне.

След като натовариха мъртвите и упоените бунтовници във фургоните Исус Пиетро мина да ги огледа, сравнявайки лицата им със снимките. Остана доволен. Тук бяха всички гости на Хари Кейн с изключение само на един човек. Органната банка скоро ще получи солиден запас от трансплантационни материали, който ще стигне за цяла година. Резервни части не само за чистокръвните екипарии, но и за сътрудниците от гражданските служби, като Исус Пиетро и неговите помощници. Ще остане нещичко и за колонистите. Нямаше нищо необичайно в Болницата да окажат помощ на някой стар, заслужил и разбира се верен на режима колонист. Така се създаваше илюзията, че екипажът се грижи еднакво за всички.

Виж, затова пък от Синовете на Земята и помен няма да остане. Всички освен един — последния, ако можеше да се вярва на снимките. Но и той изглеждаше твърде млад, за да представлява заплаха.

Въпреки това Исус Пиетро нареди да окачат снимката му на таблото за обявления в Болницата и да изпратят копие в стереостанцията със съобщението, че този човек се издирва за тежко престъпление.

Едва призори, когато се унасяше в сън, той се сети на кого принадлежи лицето. Беше не друг, а племенникът на Матю Келер. Остарял с шест години след последната си противна шегичка.

Изглеждаше досущ като чичо си.

Дъждът спря малко преди разсъмване, но Мат не го забеляза. Скрит под гъстите корони на водоразделните дървета, той продължаваше да спи непробудно. Само на няколко крачки от него започваше стръмнината Бета-Гама. Дотичал бе тук късно предната вечер, измокрен, подпухнал от кратката схватка, плувнал в пот и треперещ от студения вятър. Пред него стояха две възможности — да се притаи, или да се спусне надолу по склона. Мат предпочете първата. Заспа толкова дълбоко, че не би се пробудил, дори и да го бяха открили полицаите. Беше твърде изтощен за да се безпокои от подобни неща.