Лари Нивън - Дар от Земята

Някои от тези плата са плоски, други имат стръмни, почти отвесни склонове. Повечето от тях са разположени в южните земи. На север повърхността е набраздена от дълбоки, неравни пукнатини и езера с конусовидни легла — изобщо тези места биха затруднили дори някой опитен планински козел. Въпреки това някой ден тези райони ще бъдат заселени също както Скалистите планини на Земята, които сега са крайградска зона.

Бавноходите се приземили на юг, на най-високото плато в този район. Колонистите били принудени да се настанят на по-ниските плата. Макар и по-многобройни, те населявали по-малка територия, тъй като екипажът запазил за себе си въздушните коли и членовете му можели да си позволят къщи високо в планините, докъдето стигали без особени затруднения. Виж на колело далеч няма да стигнеш. Все пак плато Алфа е най-малко от всичките и затова отдавна показваше белези на презаселване.

Под себе си Мат виждаше гъсто застроени райони. Къщите се отличаваха невероятно една от друга по размери, цвят, архитектурен стил и строителен материал. За Мат, прекарал целия си живот зад стени от строителен корал, те изглеждаха като спомени от далечното минало, оживели картини от кинохрониките. Имаше дори цяла група от изоставени, полуразрушени коралови здания, всяко едно много по-голямо от обикновения дом на колониста. Две или три от тях не отстъпваха по размери на училището, в което бе учил Мат. Когато строителният корал пристигнал с поредната пратка от Земята, екипажът решил да го запази за себе си. После обаче му минала модата — изглежда завинаги.

Нито една от по-новите къщи долу не надвишаваше два етажа. Ако екипажът продължава да се множи със същото темпо, нищо чудно скоро и на тази планета да се появят небостъргачи. Далеч напред, от средата на едно почти безформено каменно-метално съоръжение стърчаха две високи кули. Без съмнение това беше Болницата. За щастие право по курса.

Всеки от сега изоставените бавноходи бил конструиран така, че да приюти, при съответните удобства, шестима екипарии и петдесет колонисти в хибернационно поле. Освен това всеки бавноход бе оборудван с трюм, два водогоривни реактивни двигателя и резервоар за водно гориво. Всичко това трябвало да бъде разположено в кух, двустенен цилиндър с формата на консервна кутия, чийто връх и дъно са като отрязани с отварачка. От аеродинамична гледна точка бавноходите представляват грамадни, овални летящи крила. В междузвездното пространство те се въртят около оста си, създавайки центростремителна гравитация във вътрешната си кухина, докато в кухината под външната обвивка са разположени кръстосани стабилизатори, съдържащи водородни балони за еднократна употреба.

Бавноходите бяха величествени. Изглеждаха още по-големи, защото Мат не можеше да види вътрешната кухина, която екипажът наричаше Тавана. Но въпреки това бяха като джуджета пред поглъщащото ги здание от камък и метал — сградата на Болницата. Макар и двуетажна, тя бе грандиозна, състояща се от безчислени кули, арки и бойници, които стърчаха високо над върховете на корабите. Някои от тях вероятно бяха електроцентрали, други… за предназначението им Мат можеше само да гадае. Плоска, бяла скала обкръжаваше Болницата от всички страни и се простираше на разстояние от близо половин миля — също толкова гладка и безжизнена, колкото е било цялото Плато, преди да бъде заселено с пренесените от корабите растения. Само на едно място се протягаше издължен зелен език от гъста гора, която опираше в основата на болничното здание. Тъкмо то привлече вниманието и пробуди любопитството на Мат.

В този миг в тялото му се блъсна парализираща вълна и почти веднага го напусна, оставяйки след себе си усещане за изтръпване и отпадналост. Ултразвуков парализиращ лъч! Едва сега Мат се огледа наоколо. Точно отзад го следваха поне двайсет въздушни коли на Изпълнението.

Нов удар — този път малко косо. Мат изтегли рязко моста 1–3. Колата се килна наляво, достигайки крен от 45 градуса, дори повече, преди да успее отново да я изравни. Летеше с постоянно нарастваща скорост към ръба на плато Алфа.

Отново го завладя вцепенение, стискащо крайниците му като в метални челюсти. Преди малко изглежда се бяха опитали да го принудят да се приземи, сега обаче явно го насочваха към пропастта. Пред очите му се спусна пелена, почти невъзможно беше да помръдне дори пръстите си. Колата се носеше право надолу — към повърхността и зейналата отвъд нея бездна.