Лари Нивън - Дар от Земята

Искаше да опознае отблизо Поли. Сега повече отвсякога. Тя беше миниатюрна и привлекателна, с изящна външност и всеки, който я погледне дори веднъж, сигурно се изпълва от желанието да я защитава. Какво кара подобни прекрасни създания да излагат живота си на безмерна опасност? Защото всъщност тя тъкмо това правеше. Рано или късно в органната банка ще почувстват недостиг от бъбреци, кожни трансплантанти и части от дебело черво и тогава Изпълнението ще организира поредния си набег, а Поли ще бъде разглобена на съставните си части.

Мат почувства внезапно желание да я уговори да зареже всичко това, да избяга с него и да се засели в друг район на Платото. Но могат ли да се скрият на една толкова ограничена територия?

Вероятно не, но все пак…

Не, тя дори не се досеща какво мисли. Ако разбере, току-виж Мат загазил от прекомерно любопитство. Най-добре да внимава какво говори.

Само че това разваляше всичко. Жалко, че Мат не умееше да се преструва на страничен наблюдател, на човек, който вижда и чува… Не, той не е такъв. Сега вече е участник. Познава и харесва Джей, изпитва същите чувства към Лени Метсън и Хари Кейн, а в Поли вероятно скоро ще се влюби до уши. Животът на тези хора е в опасност. И той с нищо не може да им помогне.

Някакъв мъж на средна възраст с късо подстригана щръкнала коса очевидно не желаеше да се предава:

— Джей — поде той с растящо нетърпение, — опитваш се да ни докажеш, че парапсихичните способности са били поставени под контрол на Земята още преди нашите предци да я напуснат. Хубаво, но какво са постигнали от тогава? Знаем, че са осъществили огромен напредък в биологичното инженерство. Корабите им също се усъвършенстват постоянно. Ето че и рамроботите взеха да се завръщат у дома. Какво според теб е станало с парапсихичните способности? Нищо. Абсолютно нищо. Защо?

— Защото…

— Защото това са суеверия. Митове. Шаманство.

„О, я млъквай“ — помисли си Мат. Усещаше, че приказките са само прикритие, завеса, зад която върви истинката работа и Мат не желаеше да участва в него. Той напусна кръга, надявайки се, че никой няма да го забележи — освен Поли. Така и стана. Проправи си път към бара за нова порция водка.

Хари Кейн бе напуснал работното си място и сега там го заместваше двайсетгодишен младок, който едва ли щеше да се задържи и половин час, ако продължаваше да опитва смесите, които забъркваше. Когато Мат отпи своята установи, че е почти чиста водка. Обърна се и забеляза, че Поли се кикоти пред смръщеното му изражение.

Половин дузина заподозрени спяха кротко покрай стената на патрулния фургон. Облеченият в бяла куртка лекар-изпълнител вдигна поглед при влизането на Исус Пиетро.

— А, ето ви и вас, сър. Според мен тези тримата са ни подхвърлени. Всички останали носят слухови апаратчета.

Нощта навън бе също толкова черна, колкото всички останали нощи на Планината Ягледай. Исус Пиетро остави Милард Парлет потънал в размисъл пред една стъклена банка с резервни органи… за каквото там се беше замислил. Може би за безсмъртието? Едва ли. Даже сто и деветнадесет годишният Милард Парлет все някога ще умре — когато се износи неговата централна нервна система. Не е възможно да се присади мозък, нито да се прехвърля паметта. За какво тогава мисли Парлет? Изражението му беше много странно.

Исус Пиетро хвана един от заподозрените за главата и извъртя ухото му към себе си. Тялото беше отпуснато, податливо.

— Нищо не виждам — рече той.

— Разтвори се на прах в мига, когато се опитахме да го извадим — обясни докторът. — Също и това на жената. Затова не докоснахме момичето.

— Добре. — Той се наведе да погледне. Дълбоко в ушното отвърстие, прекалено дълбоко за да бъде извадено с пръст, се виждаше някакъв черен предмет с розова обвивка. — Донесете микрофон — нареди той.

Докторът излезе. Исус Пиетро пристъпваше нетърпеливо от крак на крак в очакване да изпълнят заповедта му. Най-сетне донесоха микрофона. Исус Пиетро го допря до ухото на момичето и завъртя потенциометъра. Разнесе се пукот и тихи, шепнещи звуци.

— Закрепете го — заповяда Исус Пиетро. Докторът обърна момичето на хълбок и залепи микрофона с лента за темето й. Пукането изчезна, заместено от ритмичните удари на кръвта в съдовете.

— Някой излизал ли е през последния час от къщата?

— Само тези, сър. Преди двайсетина минути.

Задната врата се разтвори, за да пропусне нови посетители — двама мъже и две жени в безсъзнание, на носилки. Единият от мъжете имаше слухов апарат.