Лари Нивън - Дар от Земята

— Добре де, добре — прекъсна го Мат. За първи път тази вечер виждаше Худ толкова разгорещен. По реакцията на околните той заключи, че това е болната му тема. — И къде са те сега — тези твои всемогъщи магьосници?

— Те не са магьосници! Слушай, Ке… слушай, Мат. Всяка парапсихична дарба донякъде е свързана с телепатията. Това е доказано. Не си ли чувал, как са проверявали нашите предци, преди да ги изпратят на трийсетгодишно пътешествие без връщане?

Някой реши да се направи на умник:

— Пускали са ги да кръжат в орбита около Земята.

— Точно така. По четири кандидата на ферибот, обикалящи цял месец. — Нито един телепат не би издържал.

Поли Торнкуист следеше спора, сякаш гледаше тенис мач, местейки глава към този, който вземе думата. Усмивката й ставаше все по-широка, косите й се спускаха с хипнотизираща красота надолу по раменете, истинско удоволствие бе да я гледа човек. Тя знаеше, че Мат не откъсва очи от нея. От време на време го стрелваше с поглед, сякаш го подканваше да споделят някоя шега.

— И защо да не издържи като си има компания?

— Да, ама не каквато му трябва. Във всяко ъгълче на Земята скритият телепат е заобиколен от десетки хиляди съзнания. В космоса те са само три. Абсолютно невъзможно е да ги прогони от мислите си — дори само за час, камо ли в течение на цял месец.

— А ти откъде го знаеш, Джей? От книгите ли? Едва ли си имал някой, с когото да експериментираш.

Очите на Поли искряха, докато следеше спора. Лицето на Худ беше зачервено. Поли разтърси глава и отметна косите си назад. За един съвсем кратък миг нещо проблесна в ухото й — сега вече Мат бе съвсем сигурен, че и тя носи миниатюрно, почти невидимо слухово апаратче.

Ето, че тя наистина има тайна. Мат бе почти сигурен, че знае каква е тя.

Преди триста години „Планк“ приближил към Планината Ягледай с шестчленен екипаж, охраняващ петдесет пътници в състояние на дълбока хибернация. Във всички исторически филми се разказваше как овалното летящо крило се потопило в атмосферата и продължило да се носи часове наред из непрогледната мъгла, която според инструментите била не само отровна, но и смъртоносно нагорещена. И тогава зад хоризонта се показала огромната маса на стръмна, почти отвесна планина с плосък връх, широка четиридесет и дълга няколкостотин мили. Изглеждала досущ като новооткрит континент, стърчащ над непроницаемо бяло море. Екипажът занемял от изумление, докато накрая капитанът пръв се съвзел и възкликнал:

— Я гледай!

Историята на самото кацане не е записана никъде, но всички я познават добре. Пътниците се пробуждали един по един, за да открият, че живеят в общество на суров диктат. Тези, които правели опити да се съпротивляват, а те никак не били малко, били избивани. Когато четирийсет години по-късно се приземил и „Артър Кларк“, историята се повторила отново. Положението не претърпяло съществени промени през последните триста години, ако се изключи естествения прираст на населението.

Още в самото начало се появила тайна група революционери. Названието й на няколко пъти се меняло и Мат нямаше представа какво може да е сега. Никога не беше срещал с някой от бунтовниците. А и сам нямаше желание да стане такъв. Тези хора не постигаха нищо, освен да попълват резервите в органната банка на Болницата. Как иначе, когато екипажът владееше всичкото оръжие и всеки ват енергия на Планината Ягледай?

Ако това бе гнездо на съзаклятници, то те си бяха измайсторили чудесно скривалище. Много от участниците във веселбата не носеха слухови апарати и изглежда бяха от онези, които не познават никого. Съвсем като Мат. Така сред шумното, многолюдно празненство някои чуваха само гласовете, предназначени за тях.

Мат даде воля на въображението си. Тук наблизо сигурно има таен изход за бягство, известен само на посветените — и ако неочаквано се появи полиция, те ще се измъкнат незабелязани в суматохата. А Мат и останалите ще останат да сърбат попарата.

— Но защо всички тези окултни способности трябва да бъдат свързвани с четенето на мисли? Нима според теб това е логично, Джей?

— Напълно. Не разбираш ли, че телепатията е средство за оцеляване? Когато хората започнали да овладяват парапсихичните способности, едно от най-важните умения било телепатията. Всичко останало идва след това, тъй като вероятността да те спаси в критичен момент е по-малка…

Мат отхвърли мисълта да си тръгва. Безопасно? Да. Но затова пък тук поне за известно време ще се избави от мисълта за досадните червеи, за още по-неприятните им доставчици, естествено екипарии, а също и за още цял куп проблеми, които напоследък му тровеха живота. Искаше да разбере какво мислят тези хора, как работят, как се защитават, какви са плановете им за бъдещето. Искаше да опознае…