Лари Нивън - Дар от Земята

— Странно, не смяташ ли? Трябваше да изминат осем години, преди да научим малките си имена?

В това време част от тълпата забеляза Худ и се премести около него. Худ едва успя да изсумти в отговор на последната забележка, преди да настъпи суматохата от взаимни запознанства. Мат почувства облекчение. Почти беше сигурен, че е забелязал как Хари Кейн предава нещо на Джей Худ заедно с чашата. Само приличието го накара да сдържи въпросите си, но любопитството му беше възбудено въпреки напразните опити да забрави случая.

Сред новите му познати имаше четирима мъже и една жена. Мат естествено обърна внимание само на жената.

Казваше се Лени Метсън. Тя беше на двайсет и пет-двайсет и шест години, тоест пет години по-възрастна от Мат. Дори боса, на ръст щеше да е с няколко инча над него. Носеше обувки на двойни токчета, а щръкналата й нагоре коса я правеше още по-висока. Не само това, имаше добре развити гърди и чудесно изваян женствен ханш. След по-задълбочени проучвания Мат установи, че успехът й се дължеше донякъде на вещото използване на козметични средства. Във всеки неин жест се долавяше някакво щедро изобилие, удоволствие, също толкова голямо, колкото бе и тя.

Мъжете бяха горе-долу на нейната възраст. Нито един от тях не изглеждаше неестествено край нея. Бяха все едри мъжаги. От кратките разговори с тях Мат запомни само широки, засмени лица, здраво ръкостискане и ехтящи гласове. Не можеше да си криви душата — те му харесаха. Само дето не успяваше да ги различи.

Худ отново го изненада. Макар да разговаряше не особено силно с дрезгавия си глас и непрестанно да се озърташе, той продължаваше да контролира разговора. Естествено, насочи го назад, към ученическите години. Всеки взе участие с някой смешен спомен от онова време, дори Мат неочаквано установи, че разказва за шишето с урина, в което веднъж бе налял ябълков сок, за да го отнесе в медицинския пункт на Гама при поредния контролен преглед. Друг след него описа как веднъж отмъкнал летящата кола на семейство екипарии, което се приземило за пикник на Бета. Успял да нагласи автопилота така, че колата да кръжи на хиляда фута над обрива. Колата летяла пет дни, преди да изчезне в облаците, а полицаите-изпълнители били само безсилни свидетели на събитието.

Мат не откъсваше поглед от Джей Худ и Лени, докато те разговаряха. Лени бе прегърнала Худ през рамото с дългата си ръка и темето му достигаше едва до брадичката й. Говореха едновременно, улавяха фрази от събеседника си, прекъсваха се безпорядъчно, шегуваха се и си спомняха разни весели случки, които нерядко споделяха с околните, но очевидно двамата съществуваха само един за друг.

Не беше любов, макар да приличаше. Просто Лени и Худ изпитваха огромно удовлетворение от факта, че се познават. Удовлетворение и гордост. Кой знае защо Мат се почувства самотен.

Мина време преди да забележи, че Лени носи слухов апарат. Беше толкова миниатюрен и така изкусно оцветен, че почти не се виждаше в раковината на ухото. Честно казано Мат не беше съвсем сигурен дали наистина го има.

Ако Лени има нужда от слухов апарат, толкова по-зле, че не са могли да го прикрият. На Земята отдавна да й бяха трансплантирали ново тъпанче или каквото е нужно. А екипариите навярно щяха да си поръчат направо нови уши от органната банка…

Чашите на всички бяха празни и един от едрите придружители на Лени отиде за попълнение. Малката компания растеше, разделяше се на нови групички и търпеше всички останали промени, така характерни за подобни веселби. За съвсем кратко Мат и Джей Худ се озоваха зад гърбовете на останалите. Худ каза:

— Искаш ли да те запозная с едно красиво момиче?

— Винаги.

Худ се обърна и го поведе, и едва тогава Мат забеляза в ухото му същото цветно петънце, каквото бе видял в ухото на Лени. Откога пък Худ се нуждаеше от слухов апарат? А може би всичко бе плод на възбуденото му въображение? На това отгоре апаратчетата изглеждаха пъхнати толкова навътре, че сигурно нямаше да е никак лесно да бъдат извадени.

Толкова мънички, колкото да бъдат подадени незабелязано, например заедно с напитките. От Хари Кейн.

— Това е най-лесният начин да се организира набег, сър. — Исус Пиетро седеше наведен сервилно напред и поставил ръце върху бюрото — истински образец на високоинтелигентен служещ, изцяло посветен на работата си. — Известно ни е, че съзаклятниците напускат къщата на Хари Кейн по двойки и четворки. Ще ги залавяме извън дома. Спрат ли да излизат, това ще означава, че са ни открили. Тогава ще нахлуем вътре.