Патрик Лий - Проломът

— Върви след мен — каза Пейдж. — Движи се точно така, както го правя аз. Не приближавай кутията повече от мен.

Тя излезе на открития участък и започна да го заобикаля покрай външната стена. Стена от жици. Травис я последва. Пейдж на два пъти посочи кабелите на подложката. Травис нямаше нужда да му ги показват, но разбираше, че Пейдж трябва да го направи.

След малко стигнаха отсрещната страна и Травис видя онова, което бе очаквал. Върху задната стена на кутията и по пода около нея, едва различими от мигащите светлинки, имаше безброй драсканици като онези, които бе видял на снимката на стената на Пейдж. В действителност се оказа, че текстът е с размерите на вестник и на пръв поглед му се стори, че само прочитането му ще отнеме около половин час.

Секунди по-късно разбра, че греши.

Беше едно-единствено изречение, изписано многократно, сякаш от маниак. Имаше сигурно хиляда варианта, във всички посоки, но думите бяха едни и същи. Текстът гласеше:

УСПОРЕДНА СИСТЕМА, ИЗЛЪЧВАЩА ЛЕПТОННИ ВЪЛНИ, АБСОРБАТОР НА ЕНЕРГИЯ.

Прочете го на Пейдж и й каза, че се повтаря. Тя реагира със смес от объркване и тревога, като човек, който е бил изненадан и запратен във възможно най-лошата посока.

— И това ли е всичко?

— Това е всичко.

Пейдж погледна към другите, които все още стояха в тунела. Хаслет, може би най-възрастният от екипа агенти, наближаваше петдесетте, вече записваше текста в електронния си бележник.

Травис гледаше Пейдж. През изминалите четири години от Тангента вероятно бяха работили с най-добрите криптоаналитици в света и бяха превъртали драсканиците милион пъти в компютрите си с надеждата да декодират съдържащия хиляда страници текстов файл в някакви смислени данни. А вместо това получават осем думи. И никой не знае какво всъщност означават те.

— Има още четири такива кутии — каза Пейдж. — Да идем при тях.

Дори и да имаше някаква надежда в гласа й, Травис не я долови.

Другите разчистени райони бяха на четвърти, пети, шести и осми етаж. Едни и същи кутии, една и съща обстановка, едни и същи по размер повтарящи се драсканици. Доколкото имаше значение — не кой знае колко, както личеше, — текстовете при всяка кутия бяха различни:

ИНДУКЦИОНЕН ЗАРЯД, ХЕТЕРОГЕННО ОТДЕЛЯНЕ, ДИЕЛЕКТРИЦИ.

ДИФУЗНО ИЗМЕСТВАНЕ, АКТИВНО ПОЛОЖИТЕЛНО АКУМУЛИРАНЕ, ЗОНАЛНО ОПЕРАТИВНО НИВО.

СИМЕТРИЧНО КВАНТОВО ОТМЕСТВАНЕ, РОТАЦИОННА ОС, СИЛОВ ТЕНЗОР, НЕУТРОН НА АКТИВНОСТ, ИМПУЛСЕН ЗАРЯДЕН МОДУЛ, ЕЛЕКТРОННО НИСКОЧЕСТОТНО ЯДРО, НУЛЕВА ЕНЕРГИЯ.

ПРОТОН НА РАДИОАКТИВНА АНОМАЛИЯ, ВИСОКА АКТИВНОСТ, ВЪНШЕН РОТАЦИОНЕН ЪГЪЛ, ЗОНАЛНА КИНЕТИЧНА АБЕРАЦИЯ.

Много преди да стигнат до последната кутия, Травис ясно виждаше реакцията на групата към текстовете като цяло. Както и реакцията на Пейдж. Не му се бе случвало да се натъква на повече отчаяние и безпокойство, събрани на едно място.

— Ела да видиш и последното нещо — каза Пейдж и го поведе обратно към стълбището.

По средата на изкачването към деветия етаж джунглата кабели свършваше. Последните стъпала бяха свободни. В горния край на стълбището имаше площадка три на три метра със стени отляво и отдясно и двойна врата, която осигуряваше единствения достъп до останалата част от етажа. Вратата беше затворена и пред нея стоеше нещо голямо и противно на вид, подобно на застанал на поста си страж.

През малки дупчици в пода под него излизаха същите тънки жици като онези, които бяха свързани с черните подложки под кутиите. Всички се свързваха с нещото на площадката. Около двойната врата се виждаха още подложки, които също бяха свързани с нещото пред тях.

Травис знаеше какво е това, макар никога досега да не бе виждал подобно нещо с очите си, а не вярваше, че онези от филмите приличат на истинските. Наистина не приличаха, но въпреки това го разпозна. Беше с формата на конус, високо колкото пералня, боядисано в убито зелено, с тъмночервена звезда върху него. Едната му страна беше отворена и разкриваше сложна верига и жиците, които се разпълзяваха към всяка подложка в сградата. И най-малкото задействане на подложките щеше да активира устройството.

— Пилгрим определено има връзки — отбеляза Травис.

— Определено — съгласи се Пейдж. — Руснаците никога не са имали точни ракети като нашите, така че философията им е да правят бойните глави по-мощни. Тази конкретно е от СС-18. Основният материал е обогатен уран. Вторичният — тритий. Мощността е около пет мегатона. Достатъчно, за да изпари всичко в радиус трийсет километра.