Патрик Лий - Проломът

— Ако Пилгрим е бил достатъчно предпазлив, за да разположи из сградата датчици и атомна бомба, то би трябвало да прояви същата предпазливост и да осигури допълнителна защита.

— Заложник, който може да се жертва. Някой, когото може да жертва без опасения. И именно това ме плаши. Мисля си, че дори да успеем да разгадаем това място и да се опитаме да го обезопасим, ще се натъкнем на тази втора защитна линия, каквото и да представлява тя. — Пейдж се загледа над мъглата. Реката, която бе само смътно сияние на фона на осветените улици, се виеше на северозапад. — Но предполагам, че с нищо не сме се доближили до натъкването на този проблем.

Извърна се от прозореца и впери поглед в него. Очите й, колкото прекрасни, толкова и измъчени, отразяваха отблясъците от мъглата.

Травис я гледаше. Гледаше я как се опитва да сдържи отчаянието си и успява само донякъде. Изглеждаше така, сякаш й се иска да разкъса висящите около тях жици.

В главата му се появи въпрос. Не беше сигурен дали има значение, но имаше чувството, че е важен.

— Щом сте се добрали до Шепот преди четири години, защо е трябвало да го качвате на самолета миналата седмица? Не би ли трябвало да го държите на сигурно място в Бордър Таун?

Отчаянието в очите й стана още по-голямо.

— Беше там. И през всичките тези четири години се опитвахме да получим отговори от него. Мъчехме се да го накараме да ни разкаже за това място. — Пейдж поклати глава и стисна зъби. — Направо е вбесяващо. Не можеш просто да го принудиш да ти помогне, ако самият той не смята, че се нуждаеш от това. А разполагаш само с няколко секунди, преди светлината да се промени и Шепот да се опита да те овладее. Някои предложиха да оставим някой да се опита да го овладее, както е направил Пилгрим. Сигурно можеш да си представиш как мина гласуването при тази главоблъсканица.

Травис успя да се усмихне.

Някъде навън се чу звук на пръсната в бетон бутилка. Мъглата размиваше разстоянието — можеше да е както на една пряка оттук, така и на пет. Разсмяха се мъже и гласовете им отекнаха между сградите.

— В Бордър Таун намерихме стар бележник на Пилгрим — продължи най-сетне Пейдж. — Преди да избяга през деветдесет и пета, той се е погрижил да унищожи всичките си файлове, целия си труд върху Шепот. Но явно години преди това е оставил този бележник в лабораторията и го е изгубил. Един от хората ни го намери в купищата архиви през деветдесет и осма. По-голямата част от съдържанието му е безполезна. За провалени лабораторни тестове, прекратени проучвания и тъй нататък. Едно нещо обаче изпъква. Оставил е бележка за един комплекс в Япония. През деветдесетте той бе само проект. До пълното му изграждане имало десет-петнайсет години. Става въпрос за Големия адронен ускорител. Имай предвид, че ускорителите на частици са специалността на Арън Пилгрим. Той е един от най-добрите на Земята в тази област. И тъй, в бележника има пет страници изчисления, завършващи със заключение, оградено в червено — когато ускорителят бъде завършен, не би било зле да се направи опит Шепот да бъде поставен точно в интерактивната точка и да се обстреля. Пилгрим смята, че това можело да подейства като превключвател… но само за самоубийствената страна на Шепот, не за интелекта му. Което означава, че можеш да получиш само добрата част, без лошата.

Изписаното на лицето й съжаление бе толкова голямо, че му бе трудно да я гледа.

— Големият адронен ускорител заработи миналия месец — каза тя. — Трябваше да опитаме. При успех щяхме да получим идеално познание за всичко. Как да лекуваме всяка болест на света. Как да използваме всички единици от Пролома, за които нямаме представа какво вършат. И най-важното, как да неутрализираме тази сграда, да унищожим оръжието, преди Пилгрим да има възможност да го използва. Трябваше да опитаме и имахме всички причини да действаме колкото се може по-скоро. В зоната на поражение на тази атомна бомба живеят четиристотин хиляди души, а е достатъчно само някоя мълния да изключи тока за няколко секунди или голям товарен камион да се блъсне в сградата, за да се задействат датчиците. Какво трябваше да направим, да наредим на цял Цюрих да се евакуира ли? — Съжалението вече навлажняваше очите й. — Така или иначе, всичко се оказа напразно. Направихме опита в ускорителя, точно както го е описал. Без резултат.

— Може пък да е очаквал, че ще намерите бележките и ще отнесете Шепот дотам и обратно, след като ускорителят заработи — предположи Травис.