Патрик Лий - Проломът

— Струва ми се, че си по-склонна да приемеш втората възможност — отбеляза Травис.

Пейдж погледна надолу към забулилата града мъгла.

— Има доказателства за това.

Травис я зачака да продължи.

— Знаем, че Пилгрим е купил това място през деветдесет и пета, само няколко месеца след като е напуснал Бордър Таун. През следващите години в Цюрих започнали да стават странни неща, продължаващи и до днес. Броят на самоубийствата се утроил. Домашното насилие скочило четири пъти. Някои редки форми на рак започнали да се срещат между пет и седем пъти по-често. Разбира се, видяхме всичко това в ретроспекция, след като намерихме това място преди четири години. По-убедително е, когато отбележиш местата на всички инциденти на карта и видиш как се разпределят около сградата. Може би няма да го забележиш, ако не го търсиш нарочно… но когато го видиш, ще разбереш, че не си въобразяваш. Театерщрасе седем вече прави нещо . Някаква миниатюрна пилотна версия на онова, което ще направи на света, ако Пилгрим успее да натисне копчето.

Травис задържа погледа й за момент, след което отново се загледа в мрака. Поредната линейка се движеше мълчаливо в мъглата покрай отсрещния бряг.

— Ако се стигне дотам, наистина ли ще се решите да взривите атомната бомба горе?

Пейдж дълго не отговори, но когато го направи, в тона й нямаше и капка колебание.

— Да.

— В такъв случай, имам една идея — каза Травис.

— Кажи я — каза Пейдж.

— Първо трябва да науча нещо. — Травис погледна към плетеницата кабели зад тях. — Тангента е проучила всичко достъпно от това оборудване до последния милиметър, нали?

— Всяка връзка, всеки процесор, всеки прекъсвач. Всичко.

— Има ли жици, които не са включени?

Тя не го разбра.

— Иначе казано, на някой от етажите случайно да има някое ъгълче, което да изглежда така, сякаш е недовършено? Висящи свободно жици, разхвърляни платки, инструменти на пода? Нещо подобно?

Пейдж поклати глава.

Травис се замисли за момент.

— През две хиляди и пета е бил на три часа от активирането на това място, когато Тангента се е появила.

Тя кимна.

— На три часа от активирането, защото му е трябвало толкова време, за да довърши работата си, нали?

— Да, предположението винаги е било такова.

— Недовършената работа не е в тази плетеница, която можем да видим, петте стоманени кутии вече са сложени на мястото си, значи би трябвало да е приключил с тях. Така че остава деветият етаж, зад затворената врата. Три часа недовършена работа, там горе.

Тя кимаше. Травис прие, че Тангента отдавна се е сетила за това.

— Къде беше Шепот, когато превзехте сградата?

— На седмия етаж, в екраниран контейнер.

Травис се замисли и се опита да възстанови наум случилото се. Да види всичко от гледната точка на Пилгрим в деня, в който са го принудили да се махне оттук. Този мисловен процес — да проследиш нечии ходове, да влезеш в главата на другия — бе познат, все едно да си сложиш бейзболна ръкавица, която не си използвал почти две десетилетия. Точно в това го биваше навремето, въпреки мотивацията му.

— Добре, сега е седемнайсети май две хиляди и пета — каза той. — На Пилгрим му трябват три часа да завърши оръжието си. Работи върху него. Знае, че Тангента е наблизо, защото през последните седмици сте се добрали до някои от хората му. Явно няма представа, че сте се задействали в буквалния смисъл, тъй като в такъв случай щеше да се махне още по-рано. Което означава, че в момента не е използвал Шепот, в противен случай е щял да бъде предупреден от него. И е доста вероятно наистина да не го е използвал. В края на краищата, изграждал е това място в течение на десет години и е бил толкова близко до завършването му, че сигурно е знаел всичко, което е оставало да се направи.

— Добре — каза Пейдж.

— И тъй, той е на деветия етаж и работи. Шепот е на сигурно място в контейнера си на седмия етаж. Какво прави Пилгрим, след като го предупреждават, че след две минути Тангента ще нахълта тук?

— Явно затваря вратата на девети етаж, слага датчиците и бяга.

— Значи си губи времето да направи това, но не спира само за няколко секунди на седмия етаж, за да прибере Шепот? Онова, което е по-важно за него от собствените му сетива?

— Да, знаем, че това не пасва — съгласи се Пейдж. — Именно затова не смятаме, че се е намирал на деветия етаж, когато са вдигнали тревога. Мислим, че е бил на първия по една или друга причина. Кухнята е там, единствената работеща тоалетна също.