Патрик Лий - Проломът

— Не.

Каза го грубо, с нещо между шепот и ръмжене.

А след това стъпи на земята и се изправи — несигурно, но все пак стоеше права.

Взе със здравата си ръка оставения на масата нож, клекна, опря коляно в гърба на Тънкия мустак и го прикова към земята. Нагласи ножа с острието нагоре под мишницата му и дръпна силно. Травис чу нещо като раздиране на еластичен плат, последвано от писък. Ръката на мустакатия затрепери неконтролируемо. Жената направи същото и с другата му ръка, после се обърна на сто и осемдесет градуса и преряза сухожилията зад коленете му. Писъците преминаха в тих клокочещ стон.

Жената стана, пусна ножа, наведе се и сграбчи Тънкия мустак за яката.

Дори да искаше да я спре, Травис не беше сигурен, че ще успее да се намеси навреме. Жената надигна тялото на мъчителя си, извлачи го три метра по игличките и пръстта и го пусна по лице върху въглените. Той запищя и се замята, но не можеше да владее крайниците си — контролът му върху тях бе прекъснат в буквалния смисъл на думата. Успя да стегне мускулите на гърба си и да вдигне лице за няколко секунди, но младата жена стъпи на тила му и отново го натисна върху въглените. Не се дръпна, докато косата му не се запали. Междувременно мъжът беше спрял да се движи и да пищи. Тя остана да го гледа още десетина секунди. После взе изпуснатото оръжие на един от убитите, превключи на автоматичен, без дори да поглежда карабината, и изстреля откос в тила му.

Пусна оръжието и се обърна към Травис. За момент той не бе сигурен дали очите й са на човешко същество. После погледът й се спря върху мъртвия й баща, увиснал на ремъците, и съмненията на Травис се изпариха.

Тя отиде до бора и се свлече до вързания труп, притисна лице в неговото, без да обръща внимание на кръвта. Отново заплака, този път тихо.

Травис отново се заслуша в далечния рев на моторите. След тридесет секунди те замлъкнаха.

Травис очакваше, че ще му се наложи деликатно да сложи край на тъгуването на младата жена. Трябваше да се махнат оттук и да намерят позиции, от които да убият другите двама, когато се върнат.

Тя обаче остана при баща си само минута, след което стана, взе отново ножа и преряза ремъците му. Положи го внимателно на земята и се огледа тревожно.

Травис я разбра.

— Къде да го занеса?

Погледът й се спря върху гъсто растящите борове, където се бе крил той.

— Там.

Травис коленичи, вдигна трупа и го понесе към дърветата. Положи го в най-гъстите шубраци, после зачака мълчаливо. Жената стоеше и гледаше тялото.

— Трябва бързо да се махаме оттук — каза тя след малко. — Веднага щом убием двамата, които заминаха с бъгитата.

— Значи има и други освен тях?

— При това много. — Тя кимна към лагера. — Обаждаха се на всеки час по сателитен телефон. Когато ги потърсят пак и никой не отговори, ще разберат, че е станало нещо. И ще пратят хеликоптер с подкрепления.

Пое рязко дъх, погледна за последен път баща си и се обърна към лагера. Травис погледна дясната й ръка. Клампата, с която мъчителят й бе разделил трицепса, все още беше на мястото си, отворът бе цели два пръста и пълен с черни съсиреци. Виждаше се и нещо, което можеше да е само инфектирана тъкан.

Пейдж забеляза втренчения му поглед, обърна ръката си и също погледна разреза. По реакцията й Травис разбра, че го вижда за пръв път. Понесе го добре.

— Не бих махнал клампата без доктор — каза Травис. — По-добре е инфекцията да не остава без достъп на въздух.

— Не мисля, че в скоро време ще намеря доктор — отвърна тя, но не направи опит да свали клампата.

Излезе на поляната и тръгна към лагера. Травис я последва.

— Не можете ли да използвате сателитния им телефон и да потърсите помощ? Да повикат военните или някакви други части, които могат да пратят хората ви?

Тя поклати глава.

— Използваха шифър, за да се обаждат. Ако разбирах от техника, можеше и да се справя, но не разбирам. Какво е разстоянието до най-близкото населено място?

— Осемдесет километра. — Травис кимна към бъгитата. — Можем да изминем около две трети с едно от тези, като заобиколим някои хълмове. После обаче има река, която може да се пресече само по дървени мостчета. Ще трябва да оставим бъгито и да продължим пеша. Сигурно ще ни трябва цял ден, за да стигнем Колдфут.

Тя се замисли. Изглеждаше по-скоро загрижена, отколкото обнадеждена. Погледът й мина покрай него към откритата долина и хребетите зад нея, сякаш ландшафтът бе ешафод. Травис си представи как вървят цял ден по предимно гол терен, преследвани от въоръжени мъже в хеликоптер. По изражението на младата жена личеше, че и тя си мисли същото.