Патрик Лий - Проломът

— Ще стане лошо — каза тя. Погледа още малко, след което се обърна към Травис. — Аз съм Пейдж. Благодаря, че ми спаси живота.

Двамата се връщаха. Двигателите бяха заработили преди минута и двете бъгита вече се виждаха на около километър и половина от тях.

Травис беше заел удобна позиция до един бор. Пейдж бе при съседното дърво, държеше карабината с лявата ръка — не по свой избор — и я подпираше на един клон. Ранената й ръка висеше отпусната.

В тишината на поляната далечният рев на двигателите приличаше по-скоро на бръмчене на насекомо. Дори вятърът в клоните бе по-шумен. Също и дишането на Пейдж — повече пъшкане, отколкото поемане на дъх.

Травис се запита що за решимост трябва да има човек само за да стои на крака след онова, през което бе минала тя. После си зададе въпроса за залога, подхранващ тази решимост, и каза:

— Тревожиш се за нещо много повече от собственото си оцеляване.

— Да — отвърна Пейдж, без да сваля очи от мерника.

— Искам да знам за какво става въпрос — каза той. — Видях стоманения контейнер в самолета. В бележката на Първата дама имаше и подробности, но не много. При всички положения ще ти помогна да стигнеш до Колдфут, но щом ще рискувам да бъда убит заради нещо, искам да знам какво е. Не мисля, че искам твърде много.

Тя го погледна безизразно.

— Какво е Тангента? — попита Травис. — И какво е единица Пролом, по дяволите?

Погледът й се задържа върху него още малко. Бръмченето на двигателите се приближаваше. Тя отново опря буза на приклада и се прицели. Травис също погледна през мерника. Неприятелите все още бяха на около километър и тъкмо започваха да се очертават по-ясно. Нямаше опасност да ги забележат, тъй като зад тях беше тъмната гора и лагерът.

— Тангента е организация — каза Пейдж. — Цялата ни дейност се върти около Пролома. Пазим го. Контролираме го. А Проломът е… нещо много трудно за описване.

— Днес съм по-отворен за нови знания от вчера — отбеляза Травис.

Минаха няколко секунди. Пейдж явно обмисляше какво да каже. Травис вече виждаше отблясъците по хромираните кормила на бъгитата.

— Чувал ли някога да описват нещо като най-странното на този свят? — попита Пейдж. — Двуглава змия, резен картоф, който прилича на Джордж Вашингтон, неща от тоя род?

— Разбира се.

— Дори и със строго научни термини и без преувеличения, Проломът е най-странното нещо на света. — Замисли се за момент, после продължи: — Това е източник. Източник на технологии. Получаваме неща от него. Зная, че звучи смътно, но не мога да го кажа по-ясно. Не само защото това ще означава измяна, но и защото никога няма да ми повярваш, освен ако не го видиш със собствените си очи.

Травис я гледаше как закрепва по-добре карабината и присвива лявото си око. Двамата бяха на повече от петстотин метра от тях, прекалено далеч за сигурен изстрел. Тъкмо се канеше да й каже, че когато приближат, той ще се погрижи за левия, а тя да се заеме с десния, когато карабината й изтрещя в тишината като малка гръмотевица. Левият ездач трепна — Травис видя кръв в центъра на гърдите му — и клюмна настрани, като завъртя кормилото толкова рязко, че машината поднесе, преобърна се и го изхвърли като експериментален манекен. Какъвто всъщност си беше. Още преди той да падне на земята, Пейдж стреля отново и горната половина на главата на втория ездач изчезна. Той остана в бъгито си още пет секунди, след което се прекатури назад и падна. Машината продължи още трийсет метра и спря с ръмжащ двигател.

Пейдж гледаше улучените. Физиономията й беше навъсена. Ако Травис разчиташе правилно погледа й, не беше доволна от резултата.

— С оптически мерник съм по-добра — каза тя.

Опря карабината на дървото, обърна се и тръгна към лагера. Разхвърли вещите на убитите — сред тях и малка лопата, с която беше копано — и разкри квадратна стоманена плоча със страна четиридесет и пет сантиметра и дебелина около сантиметър. Повдигна я със здравата си ръка и я обърна. Под плочата имаше дупка. Беше дълбока и от мястото, на което стоеше, Травис не можеше да види дъното й.

Онова, което привлече вниманието му най-напред, бяха пораженията върху опакото на плочата — тъмносиня корозия и едва видимо изкривяване там, където металът бе покривал дупката. Поражения от излъчване, причинени от невидимото нещо на дъното.

— Всеки предмет, който получаваме от Пролома, се нарича единица — каза Пейдж. — Този е означен като Шепот и е страшно опасен. Човекът, който изпрати тези хора, иска да го вземе. Ако успее… — Тя замълча, погледна Травис, после пропъди онова, което се въртеше в главата й, и коленичи над дупката. — Не може да успее. Не е толкова просто.