Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Виждал ли ги е някой наистина? — запита Айлин Даркстрьом.

— Няколко пъти — отвърна мрачно Доналд. — И вече има три смъртни случая, всичките в Търговския квартал. Една от жертвите е малко момиченце. Само на пет годинки.

Стийл гнусливо поклати глава. Зимата едва бе започнала, а студът вече хапеше по-остър от всякога, откакто бе основано Пристанището на мъглите. Тъй като температурите падаха все по-ниско и дивечът се срещаше все по-рядко, трябваше да се очаква, че Дяволските псета ще напуснат безлюдните сурови планински пътеки и свърталищата си в откритата тундра и ще се спуснат на глутници надолу, за да нападат затънтените и отдалечени ферми и селца, а след това — и града. Кучетата бяха гладни винаги.

— И какво е направено досега? — попита Бладхоук.

— Ще изпратя изследователката Топаз и група наблюдатели в Търговския квартал да проверят условията там — бавно произнесе Доналд Роял. — Те ще тръгнат на първия си поход утре. Не реагираме твърде бързо, но в такова време не се осмелявам да изпратя никой нощем. Все пак, ако съществува някакъв изход, надявам се, че изследователката Топаз ще го намери.

„Как ли пък не“ — помисли си Стийл мрачно. Вече си бе имал работа с Топаз и никак не бе склонен да се срещне с нея още веднъж. Последния път, когато Бладхоук се бе опитал да го уличи в лъжа, той бе изпратил Топаз да събере доказателства. Ако Стийл не си бе плюл бързо на петите, тя щеше да го разкрие. И все пак трябваше да признае, че изборът на изследователката е подходящ, що се отнася до преследването на Дяволските псета. Дори кучетата притежаваха достатъчно сетива, за да се плашат от Топаз.

— Ами отдалечените ферми? — попита той внезапно. — Има ли новини за кучетата оттам?

— Комуникациите ни с тях са все още прекъснати поради виелиците — съобщи дю Волф с известно самодоволство. — Братството на есперите ни снабдява с най-важните новини, но засега разполагаме само с няколко неясни вести за кучетата. Няколко души са изчезнали в бурята, но не разполагаме със сведения за нападение.

— Странно — произнесе Даркстрьом замислено. — Кучетата обикновено не подминават фермите. Със сигурност трябва да е имало съобщения за приближаване на глутници преди това.

— Да — обади се ненадейно Доналд Роял. — Трябва да е имало. Изглежда тъй, сякаш проклетите зверове изникват от нищото. — Той спря за миг и хвърли разтревожен поглед към Сузане дю Волф. — Каза, че из фермите са се развихрили виелици; как ще се отрази това на запасите ни от храна тук, в града?

Дю Волф сви рамене.

— Няма да ни повлияе толкова много. Бладхоук, това е повече по твоята част, нали?

— Ще има известен недостиг — призна Бладхоук спокойно. — Но няма за какво да се тревожим. Повече от запасите ни в тия дни идват от подземните хидропонии 2 2 Отглеждане на култури без почва, във вода, с разтворени минерални соли. Бел.пр. . Няма опасност от глад. Поне не в близко време, във всеки случай.

— Не зная какво друго можем да предприемем сега — заяви Даркстрьом мрачно и стана от мястото си.

— Предлагам да отложим разискванията, докато изследователката не се завърне с по-прясна информация — побърза да се намеси и Стийл.

Доналд Роял сви рамене и се намести на стола си. Умората го налегна и погледът му престана да излъчва блясък. Стийл стана от мястото си, щом дю Волф и Бладхоук дръпнаха столовете си назад и е това събранието бързо приключи. Стийл се сбогува учтиво с останалите си колеги и се поколеба, щом забеляза, че Доналд Роял не е помръднал от мястото си. Другите не обърнаха внимание на този факт, но Стийл предположи, че нещо не е наред. Обикновено Роял бе образец на учтивостта. Той изчака другите да напуснат залата, придърпа стола си и седна право срещу стария председател.

— Доналд — рече тихо той. — Аз съм, Джиджиън.

— Радвам се, че остана — промълви бавно Доналд с твърд и уверен глас, макар очите му да изглеждаха уморени. — Трябва да поговоря с теб насаме, Джиджиън. За лични неща, няма нищо общо със Съвета.

— Добре — твърдо произнесе Стийл. — Ще ти бъда в помощ, ако, разбира се, е по силите ми. Знаеш го.

— Става дума за внука ми — тихо продума Доналд Роял.

— Джейми! — въздъхна Стийл. — Трябваше да се досетя. Какво се е случило този път?

— Какво мислиш? Игра на комар, разбира се. Дължи пари. Трябваше да му се притека на помощ в няколко случая, но това бяха дребни суми и той винаги ги връщаше. Дочух, че този път дълговете му са далеч по-сериозни и че се е забъркал с доста неприятни типове. Засега не се осмелява да се отбие при мен, но без съмнение накрая ще го стори. Ти си му приятел, Джиджиън, виж дали можеш да поговориш разумно с него. Не бива да продължава повече така. Нито той ще се справи, нито аз.