Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Не твърдя, че псионичният щит трябва да бъде демонтиран — защити се Даркстрьом със завидно търпение. — Той ще си остане, но само като помощно средство в случай че техническата система се провали по някакъв начин. Това би освободило братята ти еспери от необходимостта да прекарват дълги часове дежурство край щита и би им позволило да се заемат с други задачи, при които уменията им биха били полезни. По всяко време има по двеста еспери, които са в транс и командват Центъра, дебнейки и най-малката възможност Империята да се втурне в атака. Между другото Пристанището на мъглите се руши, понеже не разполагаме с технология или еспери, които да го управляват добре.

— Добре — изръмжа Стийл. — Всякога може да използваме повече еспери. Псионичният щит винаги е имал една слабост: необходими са минимум двеста еспери, които да работят съвместно, за да създадат ефективен щит. За да отблъснем атака на цялата флота на Империята, ще са ни необходими поне пет пъти повече; Какво би станало, ако по някаква причина не можем да осигурим толкова?

— Само в Пристанището на мъглите има над две хиляди еспери — отсече остро дю Волф. — А други 1500 са пръснати по затънтените ферми.

— Има ги и сега — намеси се Даркстрьом. — Но само половината от тях са обучени да защитават щита. А и можем ли да бъдем сигурни, че ще са винаги толкова много? Не винаги се раждат истински еспери.

— Това е вярно — съгласи се Стийл. — За нас бе огромно щастие да открием останките на „Тъмен вятър“ и ще сме истински глупци, ако не се възползваме от това. А в случай че сте забравили, за контрабандистите става все по-трудно да преодоляват блокадата на Империята. Ние си служим с висока техника, но става все по-трудно, дяволски невъзможно да поддържаме технологията, с която разполагаме. След време най-добрите машини ще станат негодни, а ние няма да стигнем до никъде, ако се захванем да правим собствена технология. „Тъмен вятър“ ще ни снабди с достатъчно системи и резервни части, за да задържим нивото си още няколко години, но разрушителните оръдия са главните скъпоценности в нашата съкровищница. На първо място можем напълно да обезопасим Света на мъглите срещу атаките на Империята.

А сега, с цялото ми уважение към вас, скъпи съветници, искам да отстоя едно свое мнение. Твърде дълго съм държан настрана от командния център. Техниците ни чакат, готови да инсталират разрушителите. Настоявам за незабавен отговор.

— Съгласни сме, директоре — прозвуча хладно, но безпристрастно тихият глас на Бладхоук. — Не съзирам причина за повече дискусии. Тъй като разрушителите са предназначени да действат съвместно е есперския щит, вместо да го заменят, не виждам причина защо да не бъдат инсталирани. Бъдещето на псионичния щит може да бъде разисквано и по-късно. А сега, тъй като нямаме други задължения, които да приковават вниманието ни, предлагам да гласуваме. Аз гласувам с „да“.

— Да — продума Айлин Даркстрьом.

— Да — заяви и Джиджиън Стийл.

Всички погледи се насочиха към Доналд Роял, който седеше вдървено на стола си и примигваше.

— Гласуваме за инсталирането на разрушителните оръдия в командния център — поясни граф Стефан Бладхоук.

— Зная — твърдо отсече Доналд. — Още не съм изкукуригал, Бладхоук. След като разполагаме с оръдията, най-добре ще е да се възползваме от тях. Аз гласувам с „да“.

— Чудесно — заяви Стийл, повдигайки се тежко от мястото си. — Ако нямаме друга работа…

— Седни, Джиджиън — леко го подкани Доналд Роял. — Драгоценният ти команден център може още малко да се справи и без теб.

Стийл се отпусна уморено върху стола си, който отново шумно се оплака от масивното му тяло.

— Добре, Доналд — примирително се съгласи той. — Какво има пак? Ако става въпрос за канализацията, не можем да си позволим нито време, нито технология, нито инженери. Съгласен съм, че се нуждаем от канали — трябваше да се поразходя из улиците на Пристанището на мъглите, за да го разбера, но засега ще трябва да минем и без тях.

— Забележи, че вонята става все по-ужасна — възрази Даркстрьом.

— Откъде знаеш — попита я дю Волф.

— Всеки ден си трия обувките дълго върху изтривалката.

— Безразсъдно е да се захващаме сега с каналите — тежко пророни Доналд Роял — имаме да обсъждаме нещо далеч по-важно. Край града отново са започнали да се навъртат Дяволските кучета. Псетата са пак пред портите ни. Известно време никой не промълви нищо. Стийл се навъси и машинално посегна към револвера на хълбока си.