Саймън Грийн - Адският свят

— Капитане, може би ще имаме един проблем.

— О, великолепно! — подхвърли Корби. — Още един проблем се появява. Точно от него се нуждаем сега.

— Затваряй си устата, Корби! — сряза го Хънтър. — Какъв е проблемът, Изследовател?

— Мините, Капитане. Часовниците дават възможност за закъснение само от тридесет минути.

Хънтър се намръщи.

— Какво е минималното безопасно разстояние?

— Не знам, Капитане. Но за това време е невъзможно да напуснем кулата.

Докато слушаше, Хънтър погледна есперката. Жената сви рамене; един бърз и неопределен жест, който го разтревожи силно.

— Не мога да кажа нищо конкретно, Капитане. Великото Устройство въздейства на всичко живо, но до определена степен. Не може да се опише с думи какво ще стане, когато го разрушим.

— Катерът скоро ще бъде тук — напомни тихо Линдхолм. — С него ще напуснем за броени минути града.

— И ще бъдем разкъсани на малки парчета — допълни Хънтър. — Ние трябва да се отдалечим на безопасно разстояние, в случай че защитните механизми са повече. Всъщност възможно е само едно решение на този проблем. Някой трябва да остане и да взриви експлозивите ръчно. Останалите през това време ще бъдат далеч.

Корби поклати енергично глава.

— О, не. Аз никога не съм бил доброволец и не възнамерявам тепърва да ставам. Нали така, Свен?

— Точно така — подкрепи го Линдхолм. — Не вярвам в подобна самоубийствена мисия. Сигурно има друг начин за спасение.

— Няма — отвърна кратко Есперката.

— Не търся доброволци — прекъсна спора Хънтър с тих и спокоен глас. — Оставам. Това е моята Ескадрила и моят дълг.

— Не, Капитане — противопостави се Де Чанс. — Аз трябва да остана.

— Аз съм Капитан — настоя Хънтър. — Този път няма да измамя доверието.

— Колко благородно — каза с пресипнал стържещ глас есперката, — но никак не е разумно. Погледнете ме, Капитане, погледнете ме!

Тя повдигна дясната си ръка. Дланта се бе превърнала в едър извит кокалест нокът. Кожата бе покрита с гъста четина. Лицето й вече почти преставляваше карикатура. Жената гледаше Хънтър с чужди очи.

— Промените са твърде големи, Капитане. Смятате ли, че ще мога да живея така? Вие виждате очевидните, външните промени, но има и вътрешни. Те се задълбочават. Моята есперност ме прави податлива на влиянието на кулата. Изчезвайте бързо, колкото се може по-бързо! Давам ви час време. После включвам часовниците. Мисля, че това ще ви бъде достатъчно.

Хънтър само кимна вместо отговор; за известно време не смееше да се довери на гласа си.

— Ще разкажа на колонистите за тебе, Мегън. Обещавам ти.

Обърна към Кристъл.

— Изследовател, води групата надолу!

Всички тихо се сбогуваха с Есперката и се заспускаха по рампата. Жената седна на пода. Известно време чуваше стъпките на бившите си спътници, но скоро звукът постепенно замря и остана само монотонното бръмчене на великото Устройство, което сякаш й нашепваше толкова много неизказани мисли. Чувстваше се ужасно уморена и безучастно се взираше в припламванията на електрическите разряди…

Изследователката водеше Екадрилата надолу през кулата. Нямаше вече нито внезапни нападения, нито защитни механизми. Те достигнаха пробития от тях отвор и Хънтър направи знак на хората си да изчакат, докато той огледа положението навън. Взря се предпазливо в мрака и стомахът го присви болезнено. Докъдето му стигаха очите, Медната кула бе заобиколена от живо море. Размерите на тварите варираха на височина и дължина. Те чакаха мълчаливи и подредени в редици. Не мърдаха, не говореха, не се бореха помежду се. Великото Устройство ги бе повикало и те бяха пристигнали под въздействието на тихия му глас.

Хънтър се върна обратно в кулата.

— Отново има проблем, приятели.

— Още един ли? — възкликна Корби. — Този път какво?

— Погледнете един по един навън — отвърна Хънтър — и сами ще разберете. — Той търпеливо ги изчака да се върнат. Всички, дори и Изследователката, изглеждаха мрачни. — Чудовищата сега са кротки — продължи най-сетне. — Но излезем ли навън… всички бесове ще се развихрят!

— Какво всъщност чакат? — изуми се Линдхолм. — Те дори не се бият помежду си.

— Влиянието на кулата се засилва — предупреди ги Кристъл. — Капитане, трябва да съобщим на Мегън, че се нуждаем от повече време. Ние сме хванати в капан. Нужно е да се сетим, как да се измъкнем от тази бъркотия.

— Съществува такъв начин — отговори Хънтър. — Но ще трябва да синхронизираме действията си до секунда. Катерът скоро ще пристигне. Свободното място е точно толкова, колкото му е нужно за приземяване. С дистанционното управление ще отворим херметичната камера и ще се хвърлим веднага вътре.