Майкъл Смит - Един от нас

За момент, повече от всичко ми се прииска да живея там, с нея. Тя да знае името ми, котето да е наше, да си имам дърводелски инструменти и да ги знам къде са. Отстрани животът на другите хора винаги изглежда по-завършен от моя, по-смислен, по-цялостен. Надявам се да е така само външно.

Понякога ми се струва, че реалността се е устремила напред, а аз седя някъде отзад в класа и не познавам нищо друго освен мимолетността, хотелите и яденето на крак. Сякаш за да ти разрешат да се изкачиш една степен нагоре, там, където живеят свестните хора, трябва да се явиш на някакъв изпит, а аз все не успявам да разбера къде точно ще бъде проведен той.

Тъй като исках да направя нещо, дръпнах дявола за опашката и набрах „РЕМтемпс“. Приемникът на сънища бе все още в багажника на колата и исках да се отърва поне от едно задължение, което висеше над главата ми. Сабрина ми каза да почакам, а след това се обади и самият Стратън.

— Трудно е да те открие човек, г-н Томпсън — каза той.

Гласът му звучеше нетърпеливо, но не враждебно.

Изтърсих, без да се замислям:

— Човекът-загадка. Както и да е, върнах се и…

— Върна ли се? — попита бързо той и аз разбрах, че съм допуснал грешка. Докато бях в Мексико, бях пускал разговорите си през системата на Куот, за да изглежда, че съм в Лос Анджелис.

— Трябваше да мръдна вчера за малко извън града — продължих аз, колкото се може по-спокойно, — затова не сте ме намерили.

— По работа ли?

Не съм толкова глупав.

— Лични проблеми, разбира се.

Спрях дотук, защото многото подробности винаги звучат като лъжа.

— Следващия път остави номер, на който да те търсим. Натрупала се е доста работа за теб.

— Не мога да приема нито един спомен — казах аз. — Главата ми все още не е наред.

— Мигрена?

— Да — отвърнах аз и в този момент бях много близо до истината. Неочакван проблясък от ваканцията на Лаура проряза главата ми и я изпълни с алкохолни пари и кисели „маргарити“.

— Но въпреки това ще работиш сънища?

Стратън бе твърде изискан, за да позволи подозрението да се прокрадне в тона му, но аз знаех, че то е там.

— Те са по-различни, нали знаеш, а освен това ми трябват и пари.

Не беше истина. Имах четвърт милион, скрит на различни места в Мрежата, като в тази сума не включвах парите, които възнамерявах да върна на Лаура Рейнолдс. Мислех си, че отговорът ми ще накара Стратън да се почувства доволен, задето съм зависим от него.

Оказах се прав.

— Добре — каза той, очевидно удовлетворен. — Вземи си още един ден почивка, но нека бъде наистина почивка. Тази нощ ще бъде много натоварена.

„Какво знаеш ти!“, помислих си аз.

Върнах се с колата обратно в Грифит и се разходих пред „Фолкланд“. Нямаше какво да се види, но въпреки това положението не ми се понрави, затова спрях в далечния край на площада и седнах пред един бар да пия бира на вересия. Телефонът на Дек не отговаряше, на моя телефонен секретар нямаше оставено съобщение, а обаждането до Тид ме убеди, че от хората в сиво няма и следа. На телефона на Лаура повече не позвъних.

Тъкмо бях преполовил третата си бира и се опитвах да измисля начин да проверя апартамента, без да се излагам на опасността да бъда убит, когато, най-сетне, телефонът звънна.

— Къде си, по дяволите? — извиках аз и стреснах някои от позадрямалите следобедни пиячи.

— В Мрежата, къде другаде? — отговори един спокоен глас. — Нещо май си притеснен, а Хап?

— Куот — отвърнах аз по-тихо, — помислих те за друг.

— Добре, радвай се, че съм аз. Имам добри новини за теб.

Крайно време беше.

— Какви?

— Извади късмет. Открих един тип, който скалъпил частично работещ апарат преди по-малко от седмица за някаква жена, която искала да направи прехвърляне на голям спомен. Не ти ли звучи познато, а?

— Разбира се! — Хакерът на Лаура, той трябва да е. — Кога мога да го взема?

— Той е в зоната. Тази вечер устройва ли те?

По-добре, отколкото се бях надявал. С облекчение почувствах как главата ми се прояснява.

— Каква е цената?

— Тридесет хиляди за еднократна употреба. Дава го, чака там и веднага си го взема обратно.

— Не може да стане по този начин. Имам някои логистични проблеми. — Нямаше го моят приемател, например. — Трябва ми поне за през нощта.

— Почакай секунда!

Последва пауза, след което Куот каза:

— Добре, но цената скача на петдесет и трябва да го върнеш преди шест сутринта. Прави ми услуга и всичко трябва да е точно.

— Добре.