Майкъл Смит - За подмяна

Панорамен кадър.

Ню Ричмънд, Вирджиния. Не старият Ричмънд, историческата столица на историческата стара Вирджиния, отпуснал се лениво в невероятна скука, а новият . Старият Ричмънд бил унищожен преди около век, сравнен със земята по време на безредици, продължили цели два месеца. След десетилетия на примирение с отвратителната магазинна мрежа, с неописуемо скучния Стар град и с липсата на каквито и да било ресторанти, жителите ненадейно откачили и тръгнали през града като ангели на отмъщението, помитайки всичко по пътя си. Било невероятна гледка.

Подлогите на властта обвинили за всичко упадъка на гражданското общество, войните между наркодилъри и фазите на луната. Лично аз смятам, че на хората изведнъж им е доскучало кански, а и това било удобен начин за щастливо избавление. Старият Ричмънд бил царство на хаоса и просто похабявал със съществуването си прекрасния кът земя, разположен непосредствено до приятно извисяващите се планини Блу Ридж. Всички единодушно смятали, че било много по-уместно този терен да се използва като летище или станция за зареждане на „Мегамол.“

„Мегамол“ са летателни апарати със страна пет мили и височина по двеста етажа, които величествено транспортират пасажери от единия край на континента до другия, от дъното до върха, от мястото, където са били, дотам, където смятат, че ще е по-добре да бъдат. Грамадни паралелепипеди в приковаващ погледите моден черен цвят, набодени с милиони светли точки — толкова замайващо големи, че затъмняват собствената си функция и се превръщат във форма, заради самата себе си.

Когато паралелепипедите пораснат, всички искат да станат „Мегамол“.

А вътре има хиляди магазини, атриуми, извисяващи се на по двайсет етажа, места за хранене с площта на малки градове, дузини мултиплексни киносалони и пълна гама от хотели, способни да удовлетворят вкуса на всеки, притежаващ портфейл със „Златна карта“ в него. Всичко това — и още в добавка — подредено по протежение на широки булеварди, хиляди уютни кътчета и толкова много засадени растения, че би могло да се разглеждат като отделна екосистема с право на съществуване сама за себе си. На безопасно разстояние от останалата част на света — пашкул на 200000 стъпки във въздуха.

Земен рай или по-точно рай, реещ се току над земната повърхност, дворец на веселието, натъпкан докрай с всичко мислимо, което може да се купи .

Преди осемдесет и три години полет МА-156 на „Мегамол“ кацнал за рутинно зареждане на мястото на стария Ричмънд и така си останал там. Първоначално изглеждало обикновен бюрократичен проблем — от онези, които обединената мъдрост на всички земни гении не би могла да осмисли, но с който някой недобре платен чиновник би се справил незабавно. Разбира се, ако пожелаел. При положение че се обърнели към него не в обедната му почивка, разбира се.

Няколко часа по-късно по-богатите пасажери започнали да се изнизват по пътищата. Нямали време за подобни дивотии. Трябвало да бъдат някъде другаде. Останалите се пооплаквали известно време, после си поръчали следващото блюдо — или си купили още един чифт обувки — и си седнали на задниците да чакат.

След още няколко часа се оказало, че има малък проблем с двигателите. Това вече звучало по-сериозно. Защото когато ти спре колата, ти отваряш капака и ето го двигателя пред очите ти. Веднага можеш да посочиш виновната част. Само че когато двигателят ти е с размерите на мутирал „Емпайър Стейт Билдинг“, тогава не е нужно да ти се обяснява, че те чака дълга безсънна нощ. Защото трябват четиринайсет души само и само да държат отворено ръководството за ремонт. Инженерите изпратили ремонтни дроиди във вътрешностите на чудовището, но те в края на краищата се върнали, поклатили електронно главите си и подсвирнали безгрижно през механичните си зъби. Ясно им било, че проблемът е дребен, само че хабер си нямали какъв точно е той.

Тогава напуснала следващата група пътници. От друга страна, някои хора решили да останат. Имало много телефони и заседателни зали, а освен това „Мегамол“ разполагал със собствен възел в Матрикс. Нищо не пречело на хората да работят. Запасите от храна, потребителски стоки и чисти чаршафи били предостатъчни. Освен да работят, на хората нищо не пречело и да живеят. Честно казано, по света имало и доста по-лоши места, където би могъл да се озовеш прикован.