Майкъл Смит - Един от нас

Хубавото бе, че случаят нямаше да бъде лесен и че засега оставах в относителна безопасност. Ченгетата можеха да стигнат до мен единствено чрез Лаура, а нещо ми подсказваше, че връзката й с Хамънд не е била такава, че веднага да се изпречи пред очите им. Взетият назаем спомен за погледа му ми подсказваше, че е бил човек, който е умеел да пази тайни и че Лаура е една от тях. Неяснота имаше само по отношение на облечените в сиво приятелчета, които дойдоха накрая. Както казах и на Дек, те не ми приличаха на ченгета, а след като разбрах кой е бил Рей Хамънд, увереността ми се затвърди. Мислех така отчасти заради ерекцията им на местопроизшествието и отчасти заради нещо, свързано със самите тях. Не можеха да ме обвинят в нищо и затова от мен не се изискваха никакви действия, освен да не забравям за тях.

Възможно бе ченгетата да притиснат Стратън или някой друг, който се занимава с подобни услуги, за да получат информация за последните клиенти на компанията. Стратън не знаеше за този мой опит за свободна практика, но трябваше да се постарая да се държа съвсем нормално, защото в противен случай мозъкът му можеше да започне да щрака. С други думи трябваше да му се обадя и да се държа добре.

Обмислях всички варианти и стигах все до същото заключение. Ако си затраех за известно време и Куот се свържеше с мен, изгледите да оправя положението бяха добри. И все пак стоеше един въпрос — малко неуместен, но много любопитен.

Какво е правело едно толкова високопоставено ченге в крайните квартали на Лос Анджелис?

Междувременно, започна да се смрачава и с приближаването на зоната за възрастни скоростта ми отново се увеличи. Една Бавачка от Мрежата ме погледна на междинната секция и ме пусна да премина, след като правилно прецени, че може и да не приличам много на възрастен, но поне на години съм такъв. Зоната за възрастни не е особено гостоприемна — вечна нощ, бензиностанции и денонощни магазини, автобусни спирки, на които няма никой, и самотни фигури, крачещи уморено по пътя. Ала аз трябваше да мина оттам, за да стигна до мястото на лудаците. Огромни надписи се надбягваха помежду си, движеха се редом с колата и крещяха цените на сексбърлогите по пътя. Постепенно те се залисаха в пререкания помежду си и започнаха да изостават. По едно време на седалката до мен се появи изцяло гола и подчертана тук-таме със силикон жена, която ми гукаше какво мога да видя за 19,95 долара на час, но аз продължих да натискам газта и излязох от другата страна за нула време. В момента, в който пресякох линията на хакерската територия, видението се понацупи и изчезна, като ми остави звук на целувка.

И там е индивидуална зона, но къщите са в по-бароков стил и пред тях спят кучета-пазачи. Докато караш покрай тях в сумрака, те отварят едното си око и изръмжават, за да те предупредят, че са на мястото си. Повечето от тях са детектори за хакери и могат да се справят с всичко освен със супервирус. Беше време, когато можеха да се видят лъвове, дракони и непрестанни вихрушки от смъртоносни ножове, които пазят входовете, но след това всички хакери се преместиха на някакво друго място и кучетата полека-лека се върнаха по местата си.

Времето в зоната на хакерите сякаш тече по-бавно поради технологичните изисквания на техните трикове и хакове. Пътищата рядко водят там, където очакваш, а ако не знаеш къде отиваш и не си разчистил пътя си предварително, изведнъж се оказва, че си се набутал някъде в обратната страна на Мрежата.

Паркирах пред къщата и изтичах по пътеката нагоре към входната врата. Докато звънецът свиреше нещо като цяла симфония някъде откъм недрата на къщата, аз притеснено пристъпвах от крак на крак и надничах през прозореца във всекидневната на Куот. Тя беше извънредно чиста. Винаги е такава. Куот много се гордее с къщата си, а слуховете говорят, че дори в истинския свят, когато си канел гости на парти, настоявал всеки да е моделиран в код, за да прекара вечерта във виртуална версия на истинския му апартамент. Когато си тръгнели, той просто възстановявал жилището си от паметта без петна от вино и повръщано. Всъщност аз никога не съм срещал Куот на живо, но мисля, че това, което се говори, може и да е вярно.

Най-накрая стигнах до улицата на Куот и спрях до вратата. Кучето му се изправи на крака и нервно наблюдаваше как се приближавам. То е стара версия и става все по-уморено, но Куот е твърде сантиментален, за да му направи ъпгрейд. Подадох му да подуши ръката ми и както винаги очаквах едва ли не да си изгубя пръстите, но то позна моя файл „Предпочитания“ и ме пусна. Опита се да ми изпрати едно от специалитетчетата си по линията, докато минавах, и аз я блокирах, както обикновено. Един такъв специалитет на Куот веднъж локализира операционната ми система в „Еймиш“, а друг път превърна превъплъщението ми в сериен убиец. Бях убил четиринадесет виртуални хора в Кибербия, преди ченгетата на системата да успеят да се доберат до мен, но за щастие Куот беше предвидил обратен ход в програмата и не ми бяха нанесени трайни вреди.