Любомир Николов - Къртицата

Най-после се осмели да отвори очи. Наоколо не беше тъмно. Слаба, разсеяна светлина се лееше от двете му страни и в нея той можа да разгледа своето убежище. Намираше се в тясна ниша, чиито стени напомняха твърдия материал на Скалата без край. Над него със скърцане се движеше широка лента от непозната еластична материя. Може би именно тя носеше парчетата руда, които Бързия усещаше с гърба си.

Заднишком изпълзя навън и се огледа.

Новият огромен и непознат свят нахлу в очите му.

Намираше се върху безкрайна равнина, покрита с онова, което затворената част от съзнанието му наричаше „бетон“. Наоколо нямаше нито стени, нито таван. Високо горе върху синкавочерния свод блестяха хиляди малки искрици. Бързия не знаеше, не можеше да знае нищо за тях, и все пак те неудържимо го привличаха към себе си. „Звезди — помисли той. — Звезди… странна и прекрасна дума.“

Две кръгли светещи петна плуваха сред звездите и техните лъчи осветяваха бетонната площадка и косматото тяло на самотната къртица, вдигнала поглед към небето.

Наоколо, чак до хоризонта, разделени от големи пусти интервали, бяха разположени широки ленти, увиснали над кухи бетонни колони, също като тази, в която се беше скрил Бързия. В непрекъснатия си бяг те носеха големи и малки късове руда към едно далечно здание, почти напълно потънало в мрака.

Без сам да знае защо, Бързия запълзя натам, откъдето идваше рудата. Трябваше да измине доста път, преди да стигне дотам. В Скалата без край се отваряше широка кръгла дупка. Лентата излизаше от нея, натоварена с минерал и бързо се носеше към голямото мрачно здание.

Поразиха го шумовете. Отвътре долиташе звън, смесен с тракане и свистене. Това напомняше звуците от Дупката в Тунела на рудата. Нима долу имаше тунели, в които се движеха други като него?

Обърна се и отново запълзя. Достигна нова лента, премина под нея и продължи напред. Още една лента, още една…

После откри нещо, което го зарадва. Една от лентите стоеше неподвижно. Някаква неизвестна сила беше разбила бетона под нея и две от поддържащите колони лежаха, отхвърлени далече встрани. Лишена от опора, на това място лентата провисваше до площадката. Бързия неловко се изкатери на меката гладка повърхност, която се поддаваше под тежестта му и тръгна напред.

След малко вече беше достигнал височината на една от колоните. Оттук можеше свободно да разгледа цялата огромна равнина, заляна с призрачна синкава светлина. Десетки дълги ленти неуморно носеха своя товар от раздробена руда. Сред тях Бързия различи и още една неподвижна, макар че всичките поддържащи колони бяха здрави. Мина му мисълта, че може би това е лентата на тунела, където лежаха мъртвите му събратя. Но дори и да беше така, сега това нямаше никакво значение. Трябваше да намери надеждно убежище, защото изгарящата светлина можеше отново да се появи в свода на безкрайната пещера.

Тук-там бетонът на площадката беше разбит от удари със страшна мощ. Край дупките лежаха откъртените каменни късове. Бързия машинално свърза тези разрушения с грохота, предшествувал нападението в тунела.

Много, много телесни дължини по-нататък той усети, че лентата постепенно се спуска надолу. Навярно наближаваше мястото, където тя потъваше в повърхността на площадката. Надигна се, за да провери предположението си.

Тогава иззад гърба му долетя далечно бучене. Обърна се и видя, че в една от стените на голямата сграда зее широк отвор, излъчващ ослепителна светлина. Бързия примига, но успя да забележи как от зданието излезе голям тъмен предмет, който се плъзна към рухналите колони.

Това можеха да бъдат само Горните. Ако откриеха, че е избягал, нямаше да му простят. Бързия отчаяно запълзя към спасителния отвор.

Обърна се назад едва когато стигна до широката кръгла дупка. Странният правоъгълен предмет беше спрял до разрушените колони и от него излизаха Горните. Не можеше да ги разгледа добре от такова разстояние, но нямаше съмнение, че те приличаха на онова необикновено същество, което бе намерил мъртво в тунела.

Пое дълбоко въздух и продължи да пълзи напред. Обкръжи го мрак. Ехото на тежкото му дишане подсказваше, че се намира в тясна пещера. От двете страни на лентата напипа някакви твърди предмети, покрити с множество остри ръбове. Още три-четири телесни дължини и лентата рязко изви надолу. Бързия спря и протегна лапа. Разбра, че беше стигнал до края. Тук лентата описваше широк полукръг около нещо обло и тръгваше в обратна посока.