Любомир Николов - Къртицата

Това ли беше другият свят? Кой би могъл да живее тук?

Замаян, смазан, почти изгубил съзнание, Бързия запълзя напред. Не знаеше къде отива, просто търсеше убежище от страшната светлина. Ала тя беше навсякъде. През пламналия му мозък мина мисълта, че трябва да се върне. Накъде? Към тунела? Къде се намираше тунелът? Вече не можеше да се ориентира. Оставаше му само да пълзи без посока.

Притвори очи, но дори и през стиснатите клепачи проникваше изгаряща светлина. Козината му се загряваше, започна трудно да диша. Това място не беше за него. Сънищата, причинени от горчивото нещо, бяха измама, красива, но пагубна лъжа. Той можеше да живее единствено в тъмните, студени и влажни тунели. Тук го очакваше смърт.

Стори му се, че светлината отслабва. Събрал сетни сили, Бързия запълзя напред, докато муцуната му опря в твърда стена. Макар и по-слаба, светлината продължаваше да го блъска, да го притиска, да го изгаря…

Той размаха безцелно лапи, изхърка задавено и изгуби съзнание…

Господин съветникът Бурдан беше в добро настроение. На бюрото пред него лежеше дебела папка със секретни материали относно държавната измяна на бившия му най-добър приятел, съветника Ирзал. На повечето от тези сведения можеше да вярва с абсолютна сигурност, защото бяха измислени под непосредственото му ръководство. Останалите бяха доноснически съобщения за дребни прояви на нелоялност, каквито допуска всеки непредпазлив човек, дори когато разполага с почти неограничена власт. Особено приятен обаче беше документът, поставен в папката под номер едно, макар и получен последен. Върху канцеларски лист по образец еди кой си, снабден с печат и цял куп подписи, Ирзал, вече не господин и не съветник, а просто Ирзал, признаваше, че е водил престъпни преговори с три чужди държави за осъществяване на държавен преврат във великата страна Аткран и за продаване на националните интереси. Всичко това беше подкрепено с имена на предполагаеми и съвсем измислени съучастници, с описания на заговорнически срещи и с посочване на тайни оръжейни складове. Според признанията, в определен ден и час Ирзал трябвало да завземе две от най-големите летища, за да осигури приземяването на вражески самолети и да създаде предмостия за нападение срещу столицата. Отново имена, градове, адреси, държави… Накрая — сълзливи, но съвсем искрени молби за жестоко и справедливо наказание, което да послужи за пример на всички негодници, замислящи измяна на великия Аткран.

Вратата на кабинета се отвори безшумно и към бюрото с бързи крачки се приближи секретарят Кар — унил и мършав субект, облечен изцяло в черно. За разлика от друг път, сега дори неговото появяване не можеше да смути радостта на господин съветника. Като остави върху бюрото тънката кафява папка, секретарят се отдръпна на почтително разстояние и съобщи с глас на професионален подмазвач:

— Господин съветник, току-що получихме подробности за ново нападение на зебарската армия. Направен е десант в самия център на страната.

— А — небрежно каза Бурдан. — Има ли опасност за столицата?

— Не, господин съветник. Десантът е бил малък. Нападнали са един от урановите рудници.

— Е, какво ме интересува това? — повиши глас Бурдан, но веднага побърза да се поправи. — Това може да ме вълнува само като обикновен гражданин. Възмутен съм от наглата провокация… но останалото е работа на военните. Ти сам каза, че десантът е бил малък.

— Мислех, че това ще ви заинтересува — монотонно произнесе секретарят, без да променя изражението на лицето си. — Нападнат е рудник номер четири.

Той може би очакваше господин съветникът да стане от креслото и да се хване за сърцето, но Бурдан не му достави това удоволствие. През дългата си кариера беше свикнал да понася с усмивка и по-тежки удари. По стар навик протегна ръка към позлатената кутия на бюрото, извади от нея бучка ароматна дъвка и ловко я подхвърли в устата си. Половин минута му беше достатъчна, за да се овладее. След това отново се облегна назад и поучително каза:

— Много си любопитен, Кар. Това не е добре за човек, заемащ толкова важен пост. Зебарците непрекъснато изпращат шпиони при нас. Просто невероятно… Може би помниш бившия съветник Антраб. Онзи, който се оказа вражески агент. Той много обичаше бюрокрацията. Имаше цели осем секретари, между другото аз и Ирзал. Представи си, само за една година нашият шеф разкри, че шестима от секретарите му са шпиони — бяха се намесили в държавните тайни. И не се знае докъде щеше да се стигне, ако Ирзал не бе разобличил самия Антраб като чужд агент. А сега се оказа, че и Ирзал е подъл предател. Смешно, нали?