Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Опалите на Нефертити» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Опалите на Нефертити: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Опалите на Нефертити»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Великолепна книга, много динамична и изпълнена с екшън, посветена на вълнуващи и разнообразни приключения в сърцето на дива Африка. Вероятно част от книгата е написана под известно влияние на „Рудниците на Цар Соломон“, на която всъщност не отстъпва като увлекателност и екшън.
Авторът е написал около 35 приключенски романа и повести, значителна част от които свързани с приключения сред лъвове и всякакви други диви животни. Всъщност, Петър Бобев е най-талантливият автор на приключенски юношески романи, успял да запази книгите си от идеологически или левичарски уклони, което гарантира, че още много, много дълго ще бъдат търсени и ценени.

Опалите на Нефертити — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Опалите на Нефертити», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След тях, в противна посока се източиха мъжете със своите плетени торбички, окачени за връвта около пояса, с по две-три копия в лявата ръка и „лангуро“ — копиехвъргачката — в дясната. Лангуро служи не само за удобно мятане на копие, то става и тесла, и нож, когато се наложи да се нареже убитото животно. В него се събира кръвта от жертвата и пухът от птиците, с който се украсяват за танците при коробори. А когато са далеч от селището, хората добиват огън, като ги търкат едно о друго.

Съвсем наблизо ловците видяха няколко подивели кози. Ала не ги закачиха. Отбягваха по навик всяко животно, което беше дошло в страната им с белите пришълци: коза, магаре, камила, бивол, говедо, овца. Помнеха как доскоро фермерите изтребваха с хайки цели чернокожи племена заради една отвлечена овца. Двете страни не можеха да се разберат. За белия скотовъдец това значеше грабеж, посегателство върху свещената собственост. За черния ловец всяко същество в неговия ловен район беше законна плячка. Надделяло бе правото на по-силния. Черните се научиха да не закачат добитъка на белите под заплахата на куршума, без да са проумели защо. И понеже не бяха прозрели в мъдростта на закона за собствеността, не можеха да се научат да правят разлика между козата във фермата и подивялата безстопанствена коза. За да има мир, се бяха ограничили с дивеча на прадедите: кенгуру, ему, вомбат, опосум, змии, гущери и птици. Добитъкът на белите беше станал табу.

В туй време жените се движеха във верига, приведени към земята. В селището беше останал само Джубунджава да поддържа огъня, с една болна старица, която ако не се надигнеше днес-утре, щеше да остане тук и когато племето отново тръгнеше на път. Такъв е краят на всеки, който доживее старостта.

И никой, ама съвсем никой не погледна към легналия извън стана Гурмалулу. Даже Руби. С нарязано до кръв лице, с пепел по главата като истинска вдовица тя бе минала край него с невиждащи очи. Не бяха го погледнали и децата му. Джубунджава не позволяваше, за да не събудят в осъдения желание за живот, да не удължат мъките в борбата му със смъртта.

Гурмалулу продължаваше да лежи на същото място, без да е ял и пил тия няколко дни, изтощен, отслабнал, същински скелет. Неподвижен. Дори очите под спуснатите му клепачи не се движеха. Чакаше безучастно смеха на кокабура, та да прекъсне и последната му нишка с живота. А безсмъртното момче Табала мълчеше. Гавреше ли се с него? Или пък вината му беше тъй голяма, че трябваше да изтърпи докрай и тая мъка?

Гурмалулу беше длъжен да умре. Над гроба му щяха да поставят копиехвъргачката му, както колчетата за ровене над женските гробове. Да бъдат край тях, когато пак се върнат на земята. До главата му щяха да пуснат въгленче, та да си запали огън, защото щеше да му бъде студено. А дотогава духът му щеше да скита като бял човек, преди да се засели в оня хубав камък като човешка глава. Всичко се променя. Някога, в далечни времена, животните са били хора, а хората можели да се преобразяват на животни и да ходят по небето. Луната е била мъж, а слънцето — жена. В какво ли щеше да се превърне Гурмалулу? В каквото и да е, камък, животно, само не чернокож!

И Руби! И тя не го виждаше. Дали пък вече не беше умрял. И вече беше станал дух, който си почива, преди да тръгне на път? Затова не го забелязват. Гурмалулу полуотвори очи. Не. Не беше мъртъв. Кожата му беше още черна. Духовете са бели. Ще познае, че е умрял, когато побелее.

Руби! Кога ли беше това? Преди да я вземе за жена, преди да я удари с копието по главата. Върху своята вчерашна стъпка веднъж той видя нейната. А когато жена настъпи следата на мъж, това значи, че го харесва. И той я харесваше. И той настъпи нейната диря. Сега и тя щеше да разбере чувствата му.

Всичко се бе объркало. Спомените прелитаха като прилепи в главата му. Идваха неусетно. И неусетно си отиваха. Ето коробори — пиршеството! Гурмалулу танцува. Танцува лудо, до замайване. Никой не може като него. Но и то беше по-рано, преди уискито… Или друго. Отряд отмъстители минава през степта. Чуждо племе е отвлякло девойка. Трябва да настигнат похитителите, да ги накажат. Гурмалулу е начело. Ето, догонват ги. Двете дружини се изправят една срещу друга. Враговете мятат копия, а Гурмалулу ги лови дръзко и ги чупи. И се шегува… Неприятелите са прогонени. Един е убит. Гурмалулу отрязва палеца на дясната му ръка, за да не може душата му да мята копие, да не отмъщава на убийците си… Но и това е било отдавна, много отдавна, преди да надигне първата бутилка… Сега нито му се люби, нито му се пее, нито му се танцува. Нито му се пие уиски. Нищо. Само му се умира.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Опалите на Нефертити»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Опалите на Нефертити» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
Петр Бобев - Опалы Нефертити
Петр Бобев
Петър Бобев - Гладиаторът
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Опалите на Нефертити»

Обсуждение, отзывы о книге «Опалите на Нефертити» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x