Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Крум се обърна към помощника си:

— Какво ще речеш, Бурамара?

Без да каже ни дума, че е изморен, че и той има нужда от почивка, следотърсачът напусна селището, зашари между шубраците.

Мария хвана братовата си ръка умолително.

— Да си ходим, Круме! Не мога повече!

Той я изгледа безпомощно.

— Така ли? Ранен?

— Ще седнеш на камила. Тук става страшно. Не само бялата гибел. И нещо друго. Не знам какво. Но дебне… А и нашите хора. Озверени са. Огладнели са. Днес ще ядат печени змии. Но утре? В други ден? На километри оттук вече няма дивеч. С какво ще се хранят? С гнила трева ли? Вече и кокабура биха прояли. Фред Рибката не взема пари. За торбичка ориз иска опал. Пастора, като видя, че не му провървя в шахтата, снощи донесе едно кенгуру. Продаде го за един опал. Хората се заканват да пречукат търговеца, който, без да е копнал нито веднъж, вече е натрупал най-много опали. Добре, че слугите му дежурят нощем. Но някой ден ще се избият. От алчност. И от глад. Край нас вече е бяла пустош. Не остана зелен лист.

Откъм селището глъчката се усилваше. Ту оттук, ту оттам някой изпищяваше като заклан, открил, че липсва и неговото съкровище.

— Вече не се съмнявам, че е вирус — промълви тъжно Мария. — Унищожава хлоропластите. А хлоропласти, левкопласти и хромопласти всъщност са едно и също — наричаме ги пластиди. При покълването те са левкопласти. На слънчева светлина стават хлоропласти, като се насищат с хлорофил, а преди опадването на листата, при пожълтяването им, се превръщат в хромопласти. Хлорофилът им се замества от оранжевия каротин и жълтия кеантофил. Тукашните листа направо побеляват, защото са унищожени тези съставки, които би трябвало да произведат — жълтите багрила.

Без да слуша нарастващата човешка глъчка, унесена в своите разсъждения, Мария продължи:

— Болестта върлува като степен пожар. Скоро ще опустоши оазиса около планината на Змията Дъга. И няма да спре. Защото той е част от по-голям оазис, района на Алис Спрингс…

— Там трябва да спре — обади се Крум. — Наоколо са пустини: Симпсоновата на югоизток и Гипсовата на северозапад.

Девойката поклати глава неуверено:

— Съмнявам се. Листните въшки имат крилати поколения, а в цялата пустиня има растителност и живот. Ако не друго, то поне спинифекс. Това е дяволската трева за пътешествениците. Но за живота въобще тя е пионер, покорител на пустинята. Тя завладява пясъка, укрепва го, спира дюните, подготвя пътя на другите растения. Този път за беда спинифексът ще се окаже враг на човечеството. По него като по мост вирусът ще прекоси пустините. Нужно е час по-скоро да се върна в града, да кажа каквото знам. И тогава да почнем борбата. С инсектициди ще изтребим насекомите. С хербициди ще унищожим спинифекса. С жестока карантина ще ограничим износа на всеки растителен продукт от този район… Всеки час е заплаха за живота въобще… Трябва да се надбягваме с крилатите листни въшки, с цикадите и листните дървеници, с бръмбарите хоботници. Отвее ли ги вятърът в друга област, превари ли ни…

Крум поклати съчувствено глава.

— Вече почвам да разбирам. Виждам, трябва да си ходим!

Но се поправи бързо:

— Ще те отведа. Пък аз ще се върна.

Откъм центъра на „Сити“ отново долетя глъчка, чуха се и няколко изстрела. Мария притича натам.

— На мнозина опалите са откраднати — рече тя, като се върна. — Някои си ги намерили в съседните колиби. И сега са се хванали за гушите.

Крум се надигна.

— Трябва да видя аз! Да ги оправям!

Тогава се върна от разузнаването си Бурамара.

— Вярно е! — рече той. — Следите показват. Чернокожи. Същите, които бутнаха канарата. Те са пуснали змиите. Влизали са и в „Сити“… Когато търсачите избивали змиите, в суматохата.

Крум се замисли.

— Не съм слушал друг път да са постъпвали така. Те или нападат вкупом, в отреди на отмъстители, или бягат пред белите нашественици. Какво означава тази нова тактика? Дали няма да излезе прав Том Риджър, когато ни убеждаваше в съществуването на новата секта „курунгура“?

Той се надигна. Може би от евкалиптовите листа, може би от антибиотика, а може би от само себе си здравото му тяло бе надделяло пристъпа на треската. Чувствуваше се вече много по-добре. Силите му се възвръщаха бързо.

— Ще опитаме ли, Бурамара? — рече той. — Ще разкрием ли и тая мистерия?

Крум завари търсачите настръхнали, изправени едни срещу други с насочени пистолети. Само Пастора беше ранен в крака. Седнал настрана, пред колибата си, той се превързваше сам. Озверени, другите не се сещаха да му помогнат.